Мексико – най-високата пирамида в страната (Тонина) и пътуване до Паленке (част 7)

0

Мексико – разходка из канона Сумидеро и вечер в Окосинго, сърцето на щата Чиапас (част 6)

Градчето се събужда и кипи усилен живот из тесните калдъръмени улички. Подминаваме местния пазар, пълен със селяни, предлагащи произведеното от тях и кой знае откъде пристигнали в Окосинго в свежата петъчна утрин. Като по поръчка ни чака пълно „колективо“ (микробус), тръгващо посока пирамидата и ето ни отново на път, който в случая ще бъде кратък. Комплексът Тонина се намира едва на 10 километра от Окосинго.

МексикоМексико – древният град Monte Alban, San Cristobal и каньонът Sumidero (част 5)

Подрусвайки се на не особено удобните седалки, ето че стигнахме. Всичко е толкова зелено и свежо около нас, че имам чувството да съм някъде из Ирландия. Само дето кравички не виждам, но за сметка на това има доста кончета на паша. Почвам да си мисля , че сме вървели цяла вечност през поляната, а от пирамидата Тонина ни следа. И тъкмо казвам на глас опасенията си, че може би сме се изгубили, когато я зървам.

МексикоМексико – Оахаса, Градът на смъртта и най-древното дърво в света (част 4)

 

Чудовищно голяма, сливаща се със синьото небе и безкрайната зелена земя. Замръзвам от първия си досег с нея. Подобен екстаз не съм изпитвала, след като зърнах Мачу Пикчу. Ходенето по трева рано сутрин, казват е полезно, но не така се чувстват мокрите ми от росата крака. Пред нас в цялото си величие се издига Тонина. Първите сведения за някакви строежи на това място датират още от преди хиляди години, но това, което се знае със сигурност до момента е, че мощта ѝ е в периода между втори и девети век след Христа. По- сериозни проучвания започват едва през 70-те години на миналия век и става отворена за туристи в началото на това хилядолетие.

Тонина е скритата перла на Мексико и за нещастие, а може би щастие, оставаща в страни от основния Гринго път.

Мексико

Ако сте в Паленке, попътувайте само още 100 километра и ще изпитате най-незабравимите спомени от посещението в древната страна. Разположена на седем нива, дълго време се е смятало, че нивата са природни хълмове и е изграждано върху тях. Но, както се оказва, всичко в древния комплекс, строен от неясно от кой точно и кога, е дело на човека. Разходката ни на първо и второ ниво от пирамидата ще ни отведе в подземния свят. Свят, от където се е смятало, че започва и свършва цикълът ни на Земята. Тъмни лабиринти са пред нас, толкова приличащи на лабиринтите в Yaxchilan, които дни по-късно ще имаме щастието да разгледаме. Чувствам се като Индиана Джоунс, на прага между два свята.

Мексико

Подземията на Отвъдното са наши и чак леко страшно ми става. Смята се, че точно тук са се извършвали жертвоприношенията в чест на майката Земя и място, където управляващите за момента са свиквали срещи с висшите жреци. Осенява ме идеята, че тук някъде трябва да има подземни стълби, а кой знае – може и видове асансьори, водещи към върха. Не мога да си представя, че строителите на толкова сложни, непонятни все още за нас строежи, са се потели по стръмните стълбички, водещи към върха.

Мексико

Поне два часа са минали в разглеждане на тъмните подземия и лабиринти и излизайки на трето ниво от комплекса, слънцето е напекло безмилостно и изсушило мокрите ми крака за минути. Кой му е хрумнало да нарича трето и четвърто ниво Гръцките фрески, не мога да кажа. По-скоро разположението на камъните между стените изглежда като на съобщение, подобно на това, което което видяхме в Митла, но в много по-големи мащаби.

Камъни, преплетени в сложни мозайки и кой знае какво символизиращи и какво послание носещи.

Изследващите древния комплекс Тонина са установили, че от началото до края на високата 75 метра пирамида има точно 260 стъпала. Ни повече, ни по-малко. А 260 е броят на дните в календара на Маите. Календар, разделен от 20 дни или както ги наричат 20 Слънчеви печата и хармонизиращ с 13 тона на Творението и наричан в цялост Хармоничния модул Цолкин. Кой знае, може би

Тонина е машина на времето или спомен, завещан ни от незнайни времена.

Мексико

Почва да ме гложди от това което съм чела и знам. Построена на седем нива, символизиращи космическото начало и осеяна точно с 13 храма по нея, което пък прави числото 20. Не съм запозната в детайли с календара на маите и едва ли има някой, който със сигурност да твърди, че знае неговата тайна, но никак неслучайно ми изглежда подредбата на древното светилище.

Много са и хипотезите за божественото в числото седем. Някои учени го свързват с Космоса и Плеядите, откъдето някога са дошли, може би, нашите прародители. Лично тази хипотеза ми допада.

По цял свят, а и както в Тонина има запазени изображения на птици-хора, като да са дошли от далече и неродени на тази земя. И докато мисля за Майския календар и дали наистина Тонина го символизира в месеци и дни, сме се озовали на петото ниво. Тук има открити гравюри на хората птици , толкова напомнящи на същите в Египетските храмове. Приликата е поразителна.

Мексико

Но и тук, като по цял свят, древните са показани с малки чантички в ръка. Моята хипотеза е, че са носели преносимите си телепортични устройства. Твърде подозрително, човек четейки древната история, се натъква на едни и същи персонажи, по едно и също време на хиляди километри един от друг, сътворяващи едни и същи чудеса. Подозирам месиите Исус, Мохамед, Буда да са били едно и също лице, разхождайки се по едно и също време, благодарение на вълшебната си чантички.

Налудничаво може да звучи за някой, но за мен е още по-налудничаво какви знания са имали някога, които не се вписват в традиционната история, изучавана в училищата по цял свят.

Мексико

Наближава обяд, а ние сме се устремили към шесто ниво, малко преди върха. Гледката отвисоко е зашеметяваща. Мисля си, какво ли са изпитвали отдалече обикновените хора, живеещи в подножието и изпитващи страхопочитание от обитателите на Голямата каменна къща – Тонина, в която и до сега митовете оживяват около мен.

Забелязвам, че малка група туристи е започнала изкачването си към нас и върха. Чак се ядосвам, че ще нарушат спокойствието ни.

Но имаме предостатъчно време, за да се любуваме на загадката от шесто ниво, а именно – Зейналата паст, погълнала каменна сфера, за която се водят дебати какво точно символизира – Земята ни, яйцето –първоизточник на планетата ни или съвсем непозната планета, откъдето са дошли непознатите строители на древните градове.

Мексико

Седейки и гледайки загадката пред мен, се чудя кои са истинските строители на Тонина. Какво са искали да оставят след себе си? Знае се само, че вековете между втори и девети, хората обитавали я, са били крайно войнствени настроени спрямо околните си съседи. Palenque, Yaxchilan, а може би и Тикал в днешна Гватемала не един път са попадали под тяхно господство. Главата ми ще се пръсне от въпроси и за няма и час малката група туристи от Италия е стигнала при нас.

МексикоМексико – градът на ангелите Puebla и великата пирамида Cholula (част 3)

 

Наблюдавам ги как си отиват по тайна пътека из отзад на пирамидата и идва моментът, в който ние да се изкачим на върха ѝ. Засега се води 75 метра висока, с тенденция и нови данни да излязат. Най-висока в цяло Мексико и с цели пет метра преднина пред Голямата пирамида в Мексико сити. За разлика от разположената в покрайнините на мексиканската столица, тази е изключително стръмна. Страх ме хваща само да я гледам в подножието ѝ на финалните метри. Но в приключение като това един път в живота оставям страха за по-късно и бавно се катеря на четири крака, без да се поддавам на каквито и да е страховити мисли.

И ето ни на върха! Представям си как небето се отваря и ни поема по невидим път нагоре. Подобно нещо не се случва и седим поне половин час под жежкото слънце, за да се наслаждаваме на картината, простряла се в далечното долу, там някъде под нас. Който и да е седял на върха, с каквато и да е било цел преди столетия, му завиждам. Бих дала всичко, ако можех да се насладя на нощно съзерцание под звездите. И отново си мисля – който и да я е строителят, ще да е предвидил вътрешни стълби. Малките, стръмни външни са за сегашните туристи като мен, които се чудят как да започнат стръмното и опасно слизане надолу.

Мексико

Спътникът ми е слязъл и ме подканва да не се страхувам и да слушам краката си. Имам чувството, че в този миг древните ме свалиха. Дори другарят ми по приключения занемя, след като видя какви сложни и нелогични маневри правя из камъните, но отвеждащи ме невредима до долу. Екстазът ми е пълен. Мястото е магично, излъчващо много хубава енергия. Още един прекрасен ден в Мексико, който и не е свършил и отново сме били щастливци на съдбата, всичко да е само за нас двамата. Почвам да съзирам невидима закрила в случващото се последната една седмица.

МексикоМексико – Poza Rica, забравеният град El Tajin и летящите хора Voladores (част 2)

 

Правим последни снимки на прекрасната Голяма каменна къща – Тонина и прималели от впечатления посядваме за кафе на изхода ѝ, преди да посетим музея на комплекса. Невръстни деца, оставени без контрол ни сервират кола вместо кафе, но сме толкова приповдигнати от видяното, че не ни се пита къде са им родителите. Отново сме в безкрайната зелена тучна ливада, където кончетата продължават да пасат.

Преди да тръгнем към Окосинго, изпълнени с безброй впечатления, отделяме известно време и на изключително богатия и подреден музей. Разгадаването на детайлите в него оставяме на учените и с бясна скорост, с първото „колективо“ потегляме към Окосинго. Там ни чака пазарът, а след него, в ранна вечер – пътят към Паленке. Дори пришпорвайки  разглеждането на интересния музей в Тонина, то пак сме изтървали времето за обяд в Окосинго.

МексикоМексико – началото на едно мечтано пътешествие (част 1)

 

Три след пладне е, уличните скари са прибрани и пазарът леко затихнал ми се вижда от сутринта. А какво ли няма на този пазар?! Живи кокошки, чакащи да полеят в някоя тенджера, плодове и зеленчуци, някои от които дори на картинка не съм виждала. Продавачите и купувачите са местни хора и ние двамата Гринговци единствени не сме от тяхната боя. Искам да снимам, много да снимам, но ми е неудобно. Хората са облечени в техните си носии, говорят си на техния език и ми се вижда напълно кощунствено да навлизам в техния свят, напълно неканена.

Задоволявам се с безцелно зяпане и щем не щем посядаме в ресторанта на центъра, който си личи, като да е за местните големци. От тях обаче в три и половина след обяд и помен няма. Пек, мараня се носи и ленив сервитьор ни обслужва и пак се чувствам като в романите на Маркес. Латино – малко градче, където животът като цяло е замрял отдавна и само сенки се разминават. Храната, макар и за Гринговци е много вкусна и с леко прискърбие е дошъл моментът да напуснем Окосинго.

Минаваме през хотела, да си вземем багажите, но за жалост освен кучето Канела, никой не се вижда да си вземем довиждане и отново да благодарим за отделеното време и споделената информация от предишната нощ.

Няма и пет минути да сме вървели към разклона, от където минават микробусите за Паленке и вече сме на път. В душата ми се появява лека тъга. Толкова ми е харесал комплексът Тонина, че се чудя дали някога през живота си ще видя отново нещо толкова разтърсващо.

Мексико

Пътят се вие през ниски планини, обрасли с тропически гори и разбира се много царевица и от време на време подминаваме някое приспано от времето селце. Ясно си личат в буйната растителност наоколо чакащи своя час непознати пирамидални комплекси. Няма и за два часа и сме пристигнали в Паленке. Предварително съм чела, че е неголям град, с нищо запомнящ се, че е с голяма безработица и с почти 50 хотела, които се пълнели само по празниците. Градът е основан през 1567 година, отстоящ едва на осем километра от известните руини, които пък са намерени цели двеста години по-късно. Наброяващ около 100 хиляди човека, една четвърт от тях неграмотни и основно разчитащи ако не на препитание в селското стопанство, то да намерят прехрана в бързо развиващия се туризъм.

Руините на Паленке са трети по посещаемост в Мексико след Голямата пирамида на Слънцето в столицата и близкия комплекс Чичен Итца.

Оставени сме на малка автогара, по-скоро наподобяваща гараж и идва време да си търсим подслон за през нощта. Град с тропически климат и сред буйните някога гори, ни посреща с кошмарно влажна жега, но поне никакви следи от приближаващ дъжд. Чувала съм, че ако сте достатъчно късметлии, маймуните, които бродели в града, поради изсичане на горите, сами ще ви намерят. В същата вечер нито една маймуна не дойде за среща.

Взели живително душче в симпатичното хотелче с доста интересна, както по-късно ще забележа колониална архитектура, правим бърз тегел по улицата – нищо интересно не привлича вниманието ни и се оттегляме за вечеря в малкото ресторантче на хотела. Менюто е малко и като да е насочено по-скоро за гладни американци.

Харесвам си пилешка супа, изобразяваща мексиканския трикольор и със сигурност не очаквам, че ще ми бъде поднесена в подобен вид, като на рекламната снимка от менюто. Пилешка супа, досущ както аз бих си я приготвила вкъщи, без да пестя каквото и да е в нея от към продукти.

Нощта неусетно се е спуснала над града и е време за почивка. Следващият ден ще бъде дълъг и пътят ще ни отведе към още една мечта от моето детство – древния град Паленке, мистериозно разположил се в дълбоката джунгла и криещ толкова неизвестни  до ден-днешен.

(следва продължение)

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg