Едно от най-лъчезарните лица, които срещаме на телевизионния екран у нас е Станислава Айви. Тя има успешна кариера и като журналист, и като писател и режисьор. Нейната журналистическата кариера се простира из целия свят. Тя e интервюирала звезди като Никол Кидман, сър Антъни Хопкинс, Кейт Уинслет и много други. Стаси е създател и дългогодишен водещ на предаването „Като на кино“, а в момента има кино поредица в предаването „На кафе“ по Нова телевизия. Автор е на четири книги. В последните години тя работи върху документалната си поредица – „Cinema Confidential“, която е посветена на киното, както и върху пълнометражната версия на дебютния си късометражен филм като режисьор „I know what you did“.
Станислава Айви участва за втори път в рубриката ПЪРВИ ПОЛЕТ и отново споделя своите забавни и интересни истории свързани с полетите ѝ специално за читателите на delo.bg.
Първите ми полети бяха доста неприятни, защото ми ставаше много лошо, иначе нямам страх от летене. Спомням си първия ми полет, който беше с моите родители и летяхме за Мадрид, Испания. Не бих казала, че това е най-приятният ми полет.
Родители ми бяха твърдо решените, че с брат ми трябва да опознаем като за начало Европа, а после и целия свят.
Спомням си, че аз винаги лежах в скута на мама, защото никога не ми беше добре, когато лятях със самолет. И като дете, и сега като осъзнат човек започнах да си изграждам някакъв механизъм срещу това да ми става лошо, когато летя. Механимът е следният: да си закопчая колана и да заспя, без помощта на хапчета, без помощта на нищо. Много от моите приятели се шегуват, че ме мразят точно заради това нещо, защото проспивам дости разговори и случки докато летим. Но пък ми е много лесно да преживея примерно полета до Лос Анджелис, който е доста дълъг.
Един от най-тежките ми полети, които няма да забравя, беше към. Ню Йорк. Тогава на източното крайбрежие бушуваше бурята „Айрин“. Тръгвайки от Франкфурт, ни предупредиха, че не можем да летим за Ню Йорк и трябва да отидем във Филаделфия – възможно най-близката дестинация.
На кацане във Филаделфия попаднахме в брутална турбуленция, която не ми се беше случвала в живота.
Бяхме се нахранили на борда, а това е най-лошият сценарий по време на турбуленция и хората покрай мен масово започнаха да повръщат.
Сещам се и за още един полет в Кабо Верде, където бях по работа преди години. Между островите на Кабо Верде се придвижваш или със самолет, или с ферибот. Аз трябваше да летя и си спомням, че имаше ужасно силен вятър, самолетът беше доста малък и усещах при кацане усилието на пилота, който се опитваше да уцели пистата.
Обичам да пътувам с близки хора и приятели, но не обичам да си говоря с непознати хора, които седят до мен на седалките. Един-единствен път се заговорихме с един човек и той стана мой приятел до днес.
Никога не ми се е случвало да изпусна самолет. Може би само един път се случи, но аз тогава знаех, че имаме друга възможност, защото летяхме на stand by. Това значи, че ако си изпуснеш единия самолет, можеш да летиш с втория. Та с моя приятелка летяхме за Лос Анджелис, за да снимаме документаланта си поредица – Cinema Confidential. В Лондон се бях разбрала да направя интервю с актьора – Андре Холанд, с когото сме приятели от години. Видяхме се предишния ден и се разбрахме на следващия да се видим и да направим интервюто, а след това да излетим за Лос Анджелис. Той обаче се успива и след няколко обаждания, вдигна телефона и ми каза, че сега се събужда. Преценихме, че ще го изчакаме и изпуснахме полета, но хванахме следващия. В крайна сметка си заслужаваше, защото се получи великолепно интервю! И – да се върна на казаното по-горе – не броя това за изпуснат полет (смее се).
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!