Добромир Банев: Обичам споделеното мълчание – състояние, в което всеки е себе си заради другия

В дните преди 14 февруари „Обичай ме бавно” на Добромир Банев е най-очакваната книга, при това двойно очаквана.

От една страна, тя е тазгодишното попълнение в колекцията от изящни издания с твърда подвързия и цветни илюстрации на ИК „Персей“ с шедьоври на любовната лирика. Издания, които мнозина подаряват на любимия си човек в Деня на влюбените (антологии като „Обичам те“ и „Да те жадувам“ влязоха в много български домове). От друга страна, това е книга на един от най-обичаните поети днес и включва най-емблематичните му стихотворения, както и съвсем нови.

Ето какво сподели за читателите на delo.bg в навечерието на премиерата най-лиричният български юрист:

С какво ще изненадаш твоите почитатели на 6 февруари?

– С премиера на новата ми книга „Обичай ме бавно“. Тя ще се състои от 18.30 часа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и всеки е добре дошъл. Датата не е избрана случайно. Числото 6 олицетворява любовта, а книгата събира най-добрите ми и неиздавани любовни стихотворения до момента. Томчето излиза в специалната поредица за избрана интимна лирика на издателство „Персей“, която излиза веднъж годишно – за Деня на любовта, 14 февруари. В книгата са включени снимки, дело на фотографа Ивелина Чолакова. Надявам се хората да харесат „Обичай ме бавно“ точно толкова, колкото аз самият а харесвам.

Как изглежда животът в мерена реч, в новата ти книга „Обичай ме бавно“?

– Изглежда син, зелен, червен, безплътен – носи различните цветове на любовта и на самия живот. Изглежда все така пълен с емоции, но от гледната точка на улегналост, каквато рано или късно ни застига. Само преди няколко дни навърших 51-а, но това за мен е просто число. Когато обичаме, ние нямаме възраст. В това е магията.

Останаха ли думи, с които можеш да назовеш любовта?

– Думите никога няма да успеят да формулират любовта, но остават неизчерпаем източник на сравнения. Тя ще остане най-вдъхновяващата тема, защото нас ни има тук и сега именно заради нея. Любовта заслужава да остане загадка, работа на писателите и поетите е само да се опитват да търсят въпросите, чиито отговори тя ни дава.

Как се обича в далечност?

– Различно. Всеки обича според собствените си представи и емоции. Прекрасно е, че няма универсалност в състоянията ни на тъга и възторг, иначе бихме живели прекалено скучно. Едно е сигурно: в далечност ние сме готови да извадим на показ много повече от себе си в едно стихотворение, отколкото когато сме в непосредствена близост с някого.

Кога човек може да заяви пред света категорично, че съществува?

– Когато осъзнае сам за себе си колко струва. Увереността дава неподозирана сила. Сила да се справиш със завистта, с лошотията на хората. Всички ние съществуваме, но не всички живеем пълноценно живота си. Правиш ли нещата, които ти идват отвътре, всичко е наред.

Какво се изисква, за да умееш да мълчиш, но да бъдеш чут?

– Характер. Да те познават достатъчно добре, за да знаят, че мълчанието ти убива или дава криле. Затова обичам споделеното мълчание. Това е състояние, в което всеки е себе си заради другия.

Кое превръща един прозаичен в изпълнен с чудеса живот?

– Любовта и пътешествията. Затова на всички читатели пожелавам да пътуват много, но да обичат бавно в забързаното ни ежедневие. Така чудесата на живота ще останат неизчерпаеми.

Уникалното на премиерата ще бъде, че за гостите със слухова загуба ще има жестов превод, за да може хората от света на тишината да се докоснат до вълшебството на романтичната поезия на Добромир Банев. Жестов преводач дискретно да превежда на хората със слухови проблеми всичко, което ще бъде казано на събитието, за да ги направи съпричастни към случващото се и към стиховете на поета.

снимки: Ивелина Чолакова