Мексико – древният град Monte Alban, San Cristobal и каньонът Sumidero (част 5)

0

МексикоМексико – Оахаса, Градът на смъртта и най-древното дърво в света (част 4)

Кацнал на висок хълм над долината Monte Alban е видим отдалече. Имаме точно 4 часа за разглеждане и освен да си плюем на петите, друго не ни остава. Един от най-старите градове в Америките преди Колумбово време, построен изключително прецизно и както наскоро се разбира по подобие на Пирамидите в Гиза.

Първото нещо, с което асоциирам Monte Alban е Priya Vihaer в Камбоджа. Градът е кацнал на изключително стръмен баир. Но в момента сме в Мексико, макар и усещането да е като да сме в Камбоджа и с интерес започваме нашата разходка в някогашната столица на империята – Zapotec.

Мексико

 

Монте Албан, открит от археолозите в средата на XVIII век крие толкова загадки, че едва ли някога ще разберем и малка част от тях.

Макар и разкопаното да е доста голямо и отнема поне няколко часа сериозно тичане, то в действителност е едва една десета от оригиналните някога мащаби на града. Историята разказва, че първите му градежи започват преди повече от хиляда години и е просъществувал до осми век след Христа, след което е мистериозно обезлюден.

Но най-голямата мистерия са изкуствено създадените платформи и изравнен терен, върху които да започне изграждането на този голям комплекс. Как и защо е избрана точно тази локация само можем да гадаем. Но данните, които имаме до момента опровергават ширещото се доскоро мнение, че градът е имал първоначална защитна функция.

Укрепните стени наоколо датират от доста по-късен период. И за да бъде пълна загадката, оказва се, че наоколо никога не е имало вода. Това пък води до въпросите кому и защо е било нужно изграждането на толкова сложен комплекс, ако наблизо няма от живителната за Земята течност.

Гледката, която се разкрива към равнината е феноменална. Монте Албан, е един от малкото познати градове, който има изцяло 360 градуса видимост наоколо.

Разходката ни започва от западната му част, която е по-малко запазена и в чиято част са по-ниските запазени градежи. Небето е оловно, изглежда като да завали всеки момент и усещането за призрачност се засилва.

Мисля си какво ли се крие под краката ни и защо това е комплексът, най-дълго проучван в Мексико, като това продължава и до момента.

Мексико

Интересни разкрития излизат през 60-те години на миналия век, когато са открити т.нар. тунели на джуджетата. Толкова са тесни и малки, че човек с нормален размер не би могъл да се промуши.

Проучванията водят до тайни помещения, където са открити необикновени скелети, на хора с много малки размери. Дали легендите за малките джуджета, прокопаващи тунели и живеещи под Земята няма пък да се окажат нещо повече от приказни истории?

Официално е обявено, че намерените подземия са вентилационни шахти и по-голяма гласност не е давана до момента. Джуджета-строители, липса на вода, транспортиране на огромни камъни, тежащи тонове, липса и на ограда може да ни доведе до пълно главоболие.

Нищо не се вписва в познатата ни история. И за да стане още по-загадъчна цялата история, Монте Албан е дом на около 300 намерени до момента каменни стели, изобрязаващи т.нар. танцьори (на снимката долу). Голи тела с мутации, странни пози, заели в последния си час.

Някои пък са с бради и монголоидни черти и карат част от учените да мислят, че стелите са много по-стари от самия град и донесени от някъде.

Битуващото мнение твърди, че изображенията са на военнопленници, но усещането, когато човек ги гледа е по-скоро на болни хора, искащи да ни кажат нещо.

Стелите са уникални, защото подобни изображения няма намерени до момента никъде в Мексико и смятам, че по някакъв начин са свързани с много по-старата цивилизация на Олмеките. Някои нетрадиционалисти дори изказват доста смелата, но виждаща ми се приемлива хипотеза, че каменните паметници символизират случил се катаклизъм на Земята и произтичащите за човека последствия от това.

МексикоМексико – градът на ангелите Puebla и великата пирамида Cholula (част 3)

 

Част от стелите са на открито, други в неголемия музей на комплекса, а трети в националния в Мексико сити. Интересни са доста страховити и гледайки ми хрумва да не би Монте Албан да е бил пристан на оцелели от много стар земен катаклизъм и градът да представлява хранилище на скрито знание и послание към идните поколения.

Времето лети и ние се възнасяме на най-високата – пирамидална структура от Монте Албан. Всичко пред нас е на длан и главата ми ще се пръсне от въпроси. Кои са били тези хора, изравняващи хълмове и строящи толкова сложни съоръжения с неясно предназначение.

Със сигурност т.нар. Обсерватория е сграда с много сложна изработка и заключена за туристи. Тя е каймакът от видяното за деня.

Казват, а и е видно с неворъжено око, че е различна от строежите по това време из Мексико – симетрията, на която са подчинени другите градежи от древния град Монте Албан.

Дали е било място, където да усъвършенстват знанията си по астрономия или авангардизъм за времето си, само можем да гадаем. Слънцето е изблъскало плътно надвисналите облаци над нас и имам чувството, че градежите попиват заобикалящата ни атмосфера. Височината, на която сме е около 1600 метра, а почти дъх не ми достига.

Преведено Монте Албан означава „Свещения хълм“ и още „В предверията на рая“.

Слизаме от високата пирамида и сме помолени от пазача на комплекса да се ориентираме към излизане. Времето за затваряне наближава. Хвърляме бърз поглед в музея и се нареждаме на опашка за последното туристическо за деня микробусче, което ще ни откара до града, спокойно разпрострял се под нас.

Определено Монте Албан ще остане едно от топ преживяванията ми в Мексико. Толкова е загадъчно всичко, забулено в пълна мистерия, чакаща разгадаването си, че кой каквото и да предположи, би внесло само малко светлина върху неизвестното.

Напускайки комплекса и носещи се по тесния път към Oaxaca в ранната вечер, за мен съм си съставила достоверна хипотеза. Това е място, където високо напреднала технически цивилизация е намерила пристан за оцеляване след нещо чудовищно, случило се някога на тази планета. Място, което и до днес генерира енергия от околното и може би предпазва от бъдещи беди.

Толкова много са странните структури по Земята, изградени точно на височина 1600-2000 метра над морското равнище, че ако имах нужните знания и финансова възможност, бих се съсредоточила в търсене на корелацията на тяхната свързаност по Земята.

Отново сме в мръсния център на града, застлан с тонове боклуци, протестиращи учители и, разбира се, студена бира. Сядаме преди вечеря на по питие в едно от празните заведения в града и мълчим със спътника ми.

Останали сме без думи от видяното и си мислим за контраста на съвършенство, който сме видели в древния загадъчен град и реалността около нас сега. Кой е вложил непонятните за нас усилия да прави град на толкова трудно достъпно място и защо в един момент го е изоставил. Отговори няма за момента. Дори студената пивка мексиканска бира не разбулва и една частица от плътната завеса, която е закрила човешкото минало.

 

Шумна група местни сяда на съседната маса и разпалената им реч ни връща в сегашния ден. Имаме два часа преди дългия път към San Cristobal и няма да е лошо да ги употребим разумно. Подвижните кухни, които сме нарочили от предния ден тепърва започват да разплават скарите и се настаняваме при като да е най-оборотната за вечерта.

Камионче, продаващо огромни блокове лед минава по тясната улица и подвижните готвачи се запасяват с големи количества, в които по-късно ще изстудяват продуктите си за вечерта.

Сещам се за „Сто години самота“ на Маркес и момента с пристигането на леда в селото, гледайки пред мен, възрастен мексиканец, боравещ професионално с ножа и разбиването на огромен къс лед усещам, че умирам от глад.

Аз и спътникът ми унищожаваме камарите с храна пред нас и се чудим даи ще оцелеем по време на 11-часовия път, който ни предстои и за който съм чела, че е един от най-опасните за пътуване в Мексико.

Време е да проверим това и се надяваме, че сутринта ще ни завари 600 километра по на юг. Вземаме си багажите, които кротко са ни чакали в най-странното място, където спахме в Мексико и се мятаме на първото изпречило ни се такси.

Такъв образ за 20 дена като водача му никога и не срещнахме повече. Весел тип на средна възраст не спира да ни разпитва какви сме, от къде идем и отново думата Стоичков отваря един общ смях. Смеем се, политиканстваме, обсъждаме света в следващите 20 минути на път към автогарата и не искаме срещата ни с този интересен човек да свършва. Май и той така е почувствал нещата, че си зарязва таксито, изпраща ни като баща до нощния автобус и заръчва да се пазим.

Автобусът е празен. Аз, спътникът ми, двойка ухажващи се поданици на Кралицата и самотен Американец.
Всеки заема по седалка и се отдава на заслужена почивка. Заспала съм на минутата. Сънят ми обаче не продължава дълго. Събуждам се паднала на земята и с доста сериозни нараняания. Остатъкът от пътуването из ада, както го оприличи спътника ми, минава вече вързана не с един, а с два обезопасяващи колана.

Радвам се че е нощ и нямам възможност да гледам бездните под нас. По разписание се дава 11 часа, в нашия случай за 10 часа и 15 минути пристигнахме в San Cristobal, като автобусът и за миг не мина по прав участък. Завои, завои, завои и спящи полицаи, ограничаващи скоростта. Трябваше ни повече от половин час, за да се приспособим към познатото ни земно притегляне и почувстваме земята под нас като твърда закотвена платформа, на която се ходи без залитания. На някой, ако му става лошо, просто да забрави за този начин на транспорт и да си хване самолета между двата града. Поне виждам, че не сме само ние в подобно състояние от невероятното друсане. Англичаните се олюляват и както виждам момичето е много зле. Съчувствам ѝ. Предлагаме доста илачи, които отказва и се отправят в търсене на хотел. А на нас ни предстои отново дълъг ден в неизвестното.

Седем сутринта, делничен ден, автогара в най-бедната част на Мексико само по себе си е комбинация за пълна скука и липса на каквото и да е било спиращо дъха изживяване. Отново сме привикнали към земното притегляне, пили по няколко кафета, под любопитния поглед на самопровъзгласило се куче пазач и се чудим, дали половин часовия ни разговор по телефона дни по-рано със San Cristobal, все пак ще доведе до така желаната от нас разходха с лодка.

Време е да разберем някой дали ни очаква и след като сме си оставили нещата на съхранение и разбрали, че от тук не минават автобуси за Окосинго, последният ни пристан за деня, поради агресивни протестиращи на пътя, се отправяме по все още заспалите улици на града.

San Cristobal се води, т.нар. столица на щата Chiapas и наброява около четвърт милион души. Сгушен между планини, състоящ се най-вече от коренно население и известен с червените си покриви и железни балкони, отрупани с цветя, мястото само по себе си, не бих казала, че е особено интересно. Уличките са малки, застлани с калдъръм и човек би си помислил, че е някъде из родните ни планини. Осем сутринта е, намерили сме сградата на офиса, от където се предполага да тръгнем на пътешествие към величествения каньон Sumidero.

Красива дървена врата се отваря и сме поканени в просторен офис да изчакаме бъдещата ни група. Сезонът в момента е мъртъв и лодките по реката са малко. Почерпени сме с кафенце от любезните представители на туроператора, организиращ вълнуващото изживяване и е дошло време да потегляме. Малък, луксозен автобус ни взема точно в девет сутринта, както сме се разбрали и тръпна от вълнение да видим известния канон.

Пътят от San Cristobal до Chiapa de Corzo, откъдето тръгват лодките е около 40 минути и минава през прекрасни, спиращи дъха гледки. Освен нас двамата, останалата ни компания за деня ще бъдат местни и израелски турист, посещавал България и доста умело боравещ с не много изискани думи от матерния ни език.

Раздадени са ни спасителни жилетки, преброени и вежливо настанени сме в не много малка, но бърза моторница. И започва приключението по реката, за което толкова много си мечтаех.

(следва продължение)

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg