Бананите са най-популярният плод в света. Годишно в повече от 130 тропически и субтропически страни се отглеждат над 100 милиона тона от тях.
Ядливите плодове са резултат от генетичен инцидент в природата. При него се получава плодът без семки, на който ние се радваме днес. Почти всички банани, продавани в западния свят, принадлежат към така наречената Кавендишка подгрупа на видовете и са генетично почти идентични. Тези банани са стерилни и се размножават с клониране, чрез използване на издънки и резници, взети от подземни стъбла или чрез модерно култивиране.
Добре познатите ни ярко жълти банани Кавендиш можем да намерим във всеки супермаркет, пазар или магазин за плодове и зеленчуци. Те, обаче, са в непосредствена опасност.
Голямата група от генетично идентични растения в света прави бананите Кавендиш силно уязвими към епидемии и болести.
Историята помни случай, при който гъбични заболявания сериозно опустошават банановата индустрия. И по-притеснителното е, че това може скоро да се повтори, ако учените не открият причината за този проблем. Затова изследователите са силно мотивирани да разкрият генетиката на различни сортове диви банани и патогенните организми, за да предотвратят евентуална катастрофа.
Поучителната история на „Биг Майк“
Един от най-известните примери на генетична уязвимост идва от самите банани. До 1960 г. Грос Мишел или „Големият Майк“ е отличен сорт, отглеждан в търговските насаждения. „Биг Майк“ е толкова популярен сред потребителите на Запад, че започват да се произвеждат все по-големи количества от него. Хиляди хектари тропически гори в Латинска Америка са превърнати в огромни Грос Мишел насаждения.
Но популярността на „Големия Майк“ води до неговата гибел, когато пандемия напада тези насаждения през 50-те и 60-те години на миналия век. Гъбична болест, наречена фузариум или болестта на Панама, почти унищожава Грос Мишел и поставя банановата индустрия и глобалния износ на банани на ръба на колапса. Виновен е патогенен организъм, съдържащ се в почвата – гъбички фузариум оксиспорум заразяват корените на растенията и съдовата им система. И тъй като не могат да се снабдяват с вода и хранителни вещества, растенията изсъхват и умират.
Фузариумът се контролира много трудно – той се разпространява лесно в почвата, водата и заразява посадъчния материал. Прилагане на фунгицид в почвата или в стъблото на растението е все още неефективно. Освен това, гъбичките могат да се задържат в почвата няколко десетилетия. Това прави невъзможно повторното засаждане на възприемчивите бананови култури.
Повтаря ли се историята?
Оказва се, че бананите Кавендиш са устойчиви на опустошителния фузариум. Така те бързо заменят Грос Мишел, унищожен от болестта. Кавендиш не е с толкова богат вкус. Логистичните предизвикателства при търговията му на международните пазари обаче са все пак преодолими, и той в крайна сметка измества Грос Мишел в промишлените банановите плантации. Цялата бананова индустрия е преструктурирана и към днешна дата Кавендиш заема 47 процента от бананите, отглеждани в цял свят, и 99 процента от всички банани, изнесени и продадени в развитите страни.
Но Кавендиш, за съжаление, има своите собствени слабости – най-вече податливост към една друга болест, наречена Черна Сигатока. Става въпрос за гъбичка, която напада листата на растенията, като води до клетъчна смърт, засягайки фотосинтезата им. Това неминуемо се отразява на производството и качеството на обичания в цял свят плод. И прогнозите не са никак оптимистични!
Ако бързо не се спре разпространението на Черната Сигатока, банановите добиви може да намалеят с 35 до 50 процента.
Производителите на Кавендиш в момента се борят с болестта чрез комбинация от подрязване на заразените листа и използване на фунгициди. Годишно може да се наложи 50 или повече прилагания на химични вещества за унищожаване на гъбичката. Такава тежка употреба на фунгициди има отрицателни въздействия върху околната среда, здравето на работниците в банановите плантации и увеличава производствените разходи. Освен това подпомага оцеляването на щамове на гъбичката с по-високи нива на резистентност към тези химикали. Устойчивите щамове се разпространяват бързо и контролът на болестта във времето става все по-труден.
За допълнително влошаване на ситуацията с Кавендиш допринася и атаката от скоро появилия се щам на фузариум оксиспорум, известен като „Тропически раса 4“. Открит в началото на 90-те години на миналия век в Тайван, Малайзия и Индонезия, TR4 се разпространява в много страни от Югоизточна Азия, Близкия изток и Африка. Ако стигне до Латинска Америка и Карибския регион, производството и износът на банани в тази част на света могат да бъдат сериозно засенати.
Сортовете Кавендиш имат малка или почти никаква защита срещу „Тропически раса 4“. Производителите разчитат на временни решения – опитват се да предотвратят заразата като навлизат в нови региони. Фермерите използват чист посадъчен материал и ограничават прехвърлянето на потенциално заразена почва между стопанствата.
Черната Сигатока и болестта Панама предизвикат сериозни производствени загуби и са трудни за контролиране. С правилния мониторинг на място и бързата намеса за спиране на тяхното разпространение, рисковете и щетите, получени от тези заболявания, могат да бъдат значително намалени. Така се случи наскоро в Австралия. Но сегашните практики не предлагат така необходимото трайно решение на проблема.
Първи стъпки в генетичните изследвания на бананите
Ако има урок, който да се научи от тъжната история на Грос Мишел, то той е, че да се разчита на голяма и генетично единна монокултура е рискована стратегия, която е обречена на неуспех. За намаляване на уязвимостта към болести е нужно по-голямо генетично разнообразие при култивираните сортове банани, категорични са учените.
В дивата природа съществуват над хиляда различни вида банани. Въпреки че повечето от тях не притежават желаните характеристики като високи добиви без семки и некисели плодове с дълъг срок на годност, те могат да станат пряк заместител на Кавендиш. И основната причина за това е, че са с неизползван генетичен ресурс. Изследователите могат да търсят именно в тях резистентни гени и други желани качества, които да използват в инженеринговите и размножителните програми.
Към днешна дата, обаче, са положени прекалено малко усилия и има недостатъчно финансиране за събиране, опазване, характеризиране и използване на генетичен материал от диви банани. Следователно, докато почти всички други култури, използвани за производство на храни, са подобрени значително чрез растително развъждане през миналия век, производството на банани все още може да се възползва от генетиката и селекцията на сортове.
Първите стъпки вече са направени. Сега учените знаят какви да геномните последователности на бананите и гъбичките, които причиняват фузариум и Сигатока. Тези изследвания помагат за разкриване на някои от молекулярните механизми, чрез които гъбичните патогени причиняват болестите в бананите. Получените резултати дават основа за идентифициране на болестта и устойчивите гени на диворастящи и култивирани банани.
Учените сега имат инструменти за идентифициране на гени в дивите банани или други растителни видове. След това те могат да използват класическото растително развъждане или генното инженерство за прехвърляне на тези гени в желаните сортове. Изследователите могат да използват тези инструменти за по-нататъшно проучване на динамиката и еволюцията на банановите патогени. Така ще бъдат наблюдавани промените в тяхната устойчивост на фунгициди.
Всичко това, съчетано с дългосрочните изследвания в генетиката, инженеринга и размножаването на растения може да помогнат за отстраняването на патогените, които в момента заплашват бананите Кавендиш. В крайна сметка, трябва да се увеличи количеството на генетичното разнообразие в култивираните банани, така че да се прекъсне зависимостта към клонинги като кавендиш и Грос Мишел, предупреждават учените. В противен случай остава рискът историята да се повтори.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Новата суперхрана – кора от банани
Ето какво се случва с тялото Ви, ако ядете всеки ден по два банана на петна в продължение на месец
Тя свари два банана и изпи течността преди сън. Вижте какво се случи
Той постави яйце и банан в почвата, няма да повярвате защо (видео)
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!





