45-ият президент на САЩ няма да има много време, за да празнува.
След напрегнатата кампания следващият главнокомандващ на Съединените щати ще наследи свят, изпълнен с най-сериозните трусове и външнополитически предизвикателства от десетилетия насам.
Кризисните срещи на президента ще се съсредоточат върху горещите, студените и врящите конфликти в света – стремежът на Русия и Китай към по-голямо международно влияние, кибератаките, които стават все по-разрушителни и задълбочаващите се притеснения на дългогодишните американски съюзници за подкрепата на Вашингтон.
Близкоизточните конфликти в Ирак и Сирия засилват напрежението и изпращат дестабилизиращи вълни от бежанци в региона и в Европа, където присъствието им променя посоката на политическите действия.
От Азия идват предупредителни сигнали, дължащи се на непредвидимия севернокорейски лидер, който подобрява ядрения си арсенал с обезпокоителни темпове. Китай е предизвикателство за американската мощ в Южнокитайско море, докато Русия разполага ракети, способни да изпратят ядрени заряди пред вратите на НАТО, и в същото време се противопоставя на САЩ в Сирия. Някои проблеми на националната сигурност са толкова големи, че нито една страна не може да се справи с тях сама, като изменението на климата и все още ненаписаните правила на кибервойната.
Първото предизвикателство пред новия президент на САЩ
казва Марк Дубовиц, изпълнителен директор на Фондацията за защита на демокрацията.
Дубовиц смята, че ще има „категорично предизвикателство“ от страна на Иран и твърди, че „новата администрация ще трябва да бъде подготвена за пълния набор от отговори, пропорционални и непропорционални”.
Други анализатори предричат ранни проблеми от Европа, а също и от Азия. В Русия президентът Владимир Путин няма топло отношение към единия от кандидатите за държавен глава на САЩ Хилари Клинтън, бивш държавен секретар, която той смята за подбудител на протестите срещу него през 2012 година. И Северна Корея има доказана репутация за провокативни действия – с изстрелване на ракети или ядрени опити.
„Севернокорейците със сигурност ще оспорят следващата администрация“ –
казва Виктор Ча, старши съветник в центъра за стратегически и международни изследвания, който е бил и съветник на президента Джордж У. Буш за Северна Корея.
Изолираната азиатска нация представлява едно от най-трудните предизвикателства за следващата американска администрация. Хаотичният лидер на Пхенян Ким Чен Ун затвърди агресивната си политика с пети ядрен опит през септември и се стреми да създаде междуконтинентална ракета, която да може да доставя бойни глави до САЩ.
Политиката на администрацията на Обама за стратегическо търпение, включващо санкции, международна изолация и трудни преговори, не направи нищо, за да го разубеди.
„Идеята Северна Корея да бъде убедена да премахне ядреното си оръжие е загубена кауза“ –
призна през октомври директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър.
„Проблемът е много по-сериозен, отколкото е бил преди осем години. Той ще изисква от следващата администрацията да предприеме решителни стъпки, като санкциониране на китайските компании, които правят бизнес със Северна Корея или промяна на политиката за противоракетна отбрана“ –
твърди Ча.
Идва ли студена война с Китай?
По-твърдата позиция спрямо Северна Корея вероятно ще засегне и Китай, защитник и съюзник на Пхенян, така че „ситуацията в региона ще заприлича много повече на Студена война с Китай”, казва Ча.
Китай вече се смята за едно от най-сериозните предизвикателства пред следващия президент. Все по-често Пекин използва военните си сили, за да предявява претенции към оспорваните райони на Южнокитайско море, а САЩ настояват те да останат отворени за международното корабоплаване и проблемът да бъде разрешен мирно.
Пред Съвета за външни отношения Клапър подчерта, че Китай сериозно модернизира военната си програма на много фронтове, включително космическото пространство, и това прави страната „обезпокоителна и в същото време впечатляваща“.
Бивш висш представител на администрацията казва, че следващият президент ще трябва да се справя с Китай, който „смята, че е настъпил неговият час“ и има намерение да оспорва американското лидерство на световния ред, а също и институции като Г-20. Предизвикателството пред новия държавен глава ще бъде да намери пресечните точки на общия интерес, докато се занимава със самоувереността на Пекин.
Следващият президент ще трябва да съживи отношенията с Азия, където основните съюзници като Южна Корея преминават през политически катаклизми, а други, като Филипините, се преориентират от Вашингтон към Пекин.
„Показването на мускули от страна на Пекин е част от по-голямата промяна към „многополюсен свят, където страни като Русия и Китай виждат себе си като важни, а защо не и господстващи играчи на световната сцена“ –
казва Клапър.
Високо напрежение между САЩ и Русия
Напрежението между Вашингтон и Москва се засили, когато през последните осем години Путин се изправи срещу американската мощ като анексира Крим, продължи да поддържа тлеещ конфликта в Източна Украйна, застрашавайки съюзниците на НАТО в Прибалтика и подпомагайки сирийския президент Башар ал-Асад, на когото САЩ се противопоставят.
Путин се оттегли от договора със САЩ за контрола и неразпространението на тактически ядрени оръжия, като разположи комплекси с ракети в Калининград, точно до съюзниците на Вашингтон в НАТО Полша и Литва. Русия извърши и безпрецедентни кибер атаки срещу демократите по време на изборите.
„Преди една година бих казала, че взаимоотношенията ни са най-лошите от края на Студената война, но сега са дори по-лоши“ –
твърди Ангела Стент, директор на центъра за Евразия, руски и източноевропейски науки в университета в Джорджтаун.
„Докато напрежението се повишава, каналите за комуникация са разбити, а ситуацията е опасна. Сред рисковете за следващия президент е перспективата, че замразените конфликти, които Русия използва, за да упражнява влияние в места като Грузия, Украйна и Молдова, може да станат горещи войни“ –
прогнозира Мат Роянски, директор на Кенан институт към центъра „Удроу Уилсън“ във Вашингтон.
Освен всичко друго, Русия ухажва традиционните съюзници на САЩ в Близкия изток, ухажва Египет и Турция в момент, когато отношенията на Вашингтон в региона са силно обтегнати. Напрежението в Близкия изток в голямата си част е страничен ефект от петте години на катаклизми, които започнаха с въстанията през 2011 г. и напълно преобразиха повечето страни в региона.
Някои арабски държави – Сирия, Ирак, Либия и Йемен – са разпокъсани, докато други като Египет трудно функционират. Международните терористични групировки като ИДИЛ, Ансар Ал-Шам и Ал Кайда се подхранват именно от този вакуум във властта. Междувременно, Иран продължава своята подкрепа за терористичните групи в региона.
Разпилян Близък изток в наследство
Накратко, следващият президент ще наследи един Близък изток, който е „пълна каша“, по думите на Клапър.
И не само това – през последните осем години отношенията на САЩ в региона са се променили дълбоко и „ще изискват възстановяване“.
Авторитарните лидери, с които САЩ бяха в приятелски или пък съперничещи си отношения, вече са или прочистени или врагове. Личната неприязън между президента Барак Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху обтяга отношенията между САЩ и Израел.
Традиционните съюзници в Персийския залив са гневни от нежеланието на Обама да въоръжи умерените бунтовници в Сирия и решението му да не прилага „червената линия“, която самият той начерта, заради евентуалната употреба на химически оръжия от сирийския режим.
Разнищване на връзките с Турция
Отношенията със съюзника в НАТО Турция също са обтегнати. Наскоро турското правителство обвини постоянно пребиваващ гражданин в САЩ в планиране на опита за преврат през юли и поиска Вашингтон да го екстрадира. САЩ отказват да направят това, което добавя още масло в огъня, подклаждан от подкрепяната от Вашингтон кампания по прочистването на ИДИЛ от съседен Ирак.
Турция яростно се противопоставя на сътрудничеството на САЩ с кюрдски групи в Сирия. Анкара твърди, че са свързани с терористите, но Вашингтон ги вижда като най-ефективната бойна сила в района.
„В този момент на САЩ им липсват традиционните им приятели, но и традиционните противници също изчезнаха“ –
казва Аарон Дейвид Милър, вицепрезидент на центъра „Удроу Уилсън“.
Кюрдският въпрос ще бъде един от многото проблеми, пред които ще се изправи следващият президент, когато става въпрос за Сирия, където гражданската война от през последните пет години отне живота на близо половин милион души и създаде една от най-тежките хуманитарни кризи на съвременния свят.
Повече от 11 милиона души бяха принудени да напуснат домовете си, а над 4 милиона са в съседни страни като Йордания, Турция и Ливан, и подхранват мигрантската криза в Европа. Хаосът помогна на ИДИЛ да се разрастне и проправи пътя за руската военна интервенция в подкрепа на режима.
Джош Ландис, който оглавява центъра за изследвания на Близкия изток в Университета на Оклахома, е убеден, че Сирия ще бъде труден тест за встъпващия в длъжност президент.
„Трябва да вземем някои трудни решения за това кого ще подкрепяме в Сирия. Ако поддържаме кюрдите, ще отчуждим турците. Ако подкрепим турците и бунтовниците, трябва да ескалираме отношенията си с Русия и да издърпаме килимчето изпод краката на кюрдите“ –
казва Ландис.
Следващият президент ще трябва да се изправи срещу заплахата от ИДИЛ и други екстремистки групировки, за които Сирия е инкубатор. От САЩ ще се изисква „да потискат тези екстремистки движения за дълго време“, казва Клапър.
„Историята на ИДИЛ е история на „устойчивостта и гъвкавостта. Когато терористичната групировка в крайна сметка бъде прогонена от сегашните й крепости в Ирак и Сирия, тя вероятно ще се „преобрази в нещо друго или ще се зародят други подобни екстремистки групи“ –
твърди Клапър.
Тази и други транснационални заплахи ще изискват от 45-ия президент на САЩ да работи в тясно сътрудничество с други нации. Едни от най-належащите въпроси ще бъдат тези, свързани с агресивните действия в киберпространството от държави и самостоятелни хакери. Тези предизвикателства са толкова нови, че следващият държавен глава ще трябва да си сътрудничи с други страни, за да определят рамките на проблема, предупреждава бивш служител от администрацията на Обама, който работи по кибер престъпленията.
„Основният въпрос ще е дали това е кибервойна, киберпрестъпност или кибершпионаж и каква да е реакцията срещу него. Какъв е пропорционалният отговор? Този комплекс от въпроси ще бъде на преден план за националната сигурност“ –
казва служителят.
А начинът, по който новият американски президент ще посрещне всички международни предизвикателства със сигурност ще бъде ключов и за сигурността на целия свят.
източник: CNN
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!











