Не било робство, а съжителство

1


Българското съзнание, определящо себе си като “модерно” лежи на стари лаври, здраво стъпило на едно средно положение между Изтока и Запада. То често се връща назад – било то, за да си припомни със срам (но не винаги) забравената история, идеалите, събития от миналото, жизнено важни за настоящето, да преосмисли историята или просто да я пренапише. С грозен шрифт, унизителни изрази и безсрамен език. И това всичкото, за да бъдем “модерни” или “повече европейци”. Повече или по-малко няма значение. Ние сме европейци. И не е нужно да си затворим очите за петвековното робство, благодарение на което сме изостанали толкова много от Запада. А Възраждането за малко да ни подмине като влак на Централна гара. Грозно е да го наречем “съжителство”. Казвам “ние”, защото първо го пишат учители, редактори, писатели, а след това и ние- стадото го повтаряме  като папагали и се смятаме за европейци.

Но именно за такива опити за пренаписване на българската история алармираха от Движение „Възраждане“. Нещо повече – за открити заплахи към българските учители, ако не спазват „новата доктрина“. Ще се запитате коя доктрина – ами модерната, западната. Как коя! Подобни опити за пренаписване са ни познати и в българската литература относно историческите събития в нея. За да няма насаждане на каквато и да било омраза, най-вероятно същите псевдореформатори ще поискат да се премахне „Епопея на забравените“ или произведенията на Ботев от учебниците по литература, от литературната и историческата ни памет. Но знаете ли какво? Аз няма да спра да чета Ботев, Вазов, Смирненски, Гео Милев! Защото избирам да запазя собствената си историческа памет, да не бъда заблудена за събития, които са се случили по един начин, но пишман реформаторите искат да се бяха случили по друг. Всички сме европейци, за бога! Не е нужно да заличаваме историята си, литературата си, това, което ни е превърнало в хора.

Вярно е, че историята не е само славни събития и велики мигове. Има и грешки – те са изключително важни за нас. Не трябва да ни е срам от тях, а напротив. Няма перфектен народ. Да, дори американците не са толкова перфектни, колкото изглеждат. Бургерите им не са толкова вкусни, а пък и дрехите им не са толкова удобни. Най-хубаво си е в нашите обувки, дрехи, обгърнати в спомени за велики и не толкова велики дела. Защото това сме ние – такива, каквито искаме да бъдем, а не такива каквито искат да ни направят.

Но когато нещо не ни харесва, се обединяваме и протестираме. Нищо, че не знаем дали сме прави или не. „Стратегията за детето 2019-2030“ стана „бум“ в социалните мрежи. Хората разбраха погрешно проекта. Всъщност те дори не са се опитали да го разберат, но за сметка на това коментарите валяха като дъжд през май и не спираха (явно не е на облак). Една фалшива новина в социалните мрежи накара хиляди хора да излязат от уютните си домове, да оставят бирата настрана и да протестират. Но срещу какво?

Остри реакции имаше и срещу изказване на турския представител по повод изучаването на турски език в училищата. Смятало се, че турските инвестиции ще се увеличат паралелно със задължителното изучаване на турски език в училища и гимназии. Само аз ли смятам връзката „турски език – турски инвестиции“ като корелацията „коркова тапа – обувка“? Да, именно – няма никакъв смисъл. В крайна сметка след вълна от недоволство не само в социалните мрежи се оказа, че думите му били разбрани погрешно и той просто е предложил по-ефективно изучаване на езика. Погрешно или не, думите вече са казани и предизвикват у нас безкрайни размисли относно това правилно ли е да изучаваме език, чиито неприятни акорди и мелодии са кънтяли безмилостно в главите ни пет века. В момента голям брой гимназисти се ориентират към записване на висшето си образование в западните държави, усъвършенстване на западните езици и добра подготовка за работа в западни фирми. Много от тях се връщат в България и чрез придобитите знания спомагат за развитието на родната си икономика. Ами ако бяха отишли в Турция?

Като ме питат как се определям спрямо света, винаги казвам българин, европеец, гражданин на света. Не винаги знаят коя е България и къде се намира, но като ме попитат соча към сърцето. Сърцето, което винаги си пати от любов, но това е друг въпрос. Когато разказвам за българската история, не спестявам нито славните моменти, нито срамните, защото това сме ние. А и нали знаете – в грешките се крие нашето съвършенство.

автор за delo.bg: Илиана Симеонова

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

  1. УНУГУНДУР на

    В историята на Пастухов-Стоянов издание 30-те – 40-те години на XX-ти век турското присъствие (съжителство) в България е определено ясно и точно като РОБСТВО! Съвременните илитерати и псевдо демократи губят безапелационно пред съда на историята.

Коментирай в Delo.bg