50 години от първото излизане на човек в Космоса

0

Алексей ЛеоновПоловин век от едно от най-изключителните събития в историята на космическите изследвания – първото излизане на човек в открития Космос. Това е Алексей Леонов, който днес е на 80-годишна възраст. Да бъдеш първият човек излязъл в Космоса е наистина забележително преживяване. Но по време на това свое уникално пътешествие, Леонов има общо три незабравими момента, които и до днес предизвикват у него много силни емоции.

Първият от тях е огромната тишина, която го блъска в открития Космос. Той споделя, че дори е болезнено да си припомня колко ясно е чувал как бие сърцето му и как е чувал собственото си дишане, обгърнат от дълбока тишина. По-късно този драматичен момент е намерил място и във филма „2001: Една одисея в Космоса“ на Стенли Кубрик.

Алексей ЛеоновОсвен тишината, другите две незабравими преживявания, които са белязали пътуването му в Космоса през паметната 1965 година, са цветът на Космоса, който Леонов определя като мастилено черен, както и изключително драматичното ме завръщане обратно на Земята. Разказът на руския космонавт е емоционален и говори повече от всичко друго. Той признава, че никой на Земята всъщност не си дава сметка за огромния размер на нашата планета. Това може да се оцени само от Космоса. Нещо друго, което се явява неочаквано за него е, че звездите и Слънцето са буквално навсякъде.

Разходката на Леонидов в открития Космос продължава точно 12 минути. Тя започва с излизането му от люка, а първите му впечатления са, че безкрайният Космос наоколо е черен като мастило, звездите са навсякъде, а Слънцето грее толкова силно, че дори е трудно за понасяне. В паметния 18 март 1965 г., Леонов е прикачен с въже дълго 5 метра, докато прави своята космическа разходка. Негов верен другар и помощник в начинанието е Павел Беляев – негов партньор в историческото космическо приключение.

Алексей Леонов

Всъщност, тази цел – излизането на човек в космоса, е поставена още през 1962 г. Това се случва съвсем скоро след първия полет на първия космонавт Юрий Гагарин. Още тогава, Алексей Леонов е избран за мисията от Сергей Корольов – тогавашен ръководител на космическата програма. Година и половина след това, космонавтът е готов, но корабът, с който трябва да се осъществи мисията все още не е. „Восход-2“ е трябвало да бъде оборудван с катапулт, такъв какъвто е имала капсулата на Юрий Гагарин „Восход-1“. За да стане това обаче, е било нужно да се чака още поне 9 месеца.

Алексей ЛеоновВъв времето на студената война обаче, това е твърде дълъг период за руснаците, които се притесняват, че американците може да ги изпреварят. По същото време в САЩ подготвят за такъв полет космонавта Ед Уайт. Затова се взема решението да не се чака и според мнозина това бързане едва не довежда мисията до катастрофа. Днес, 50 години по-късно стават ясни редица факти, останали неизвестни по онова време. Най-напред, корабът „Восход 2“ би трябвало да е в орбита на височина 300 км. над Земята, а всъщност той лети на 500 км., с 200 км. по-високо и е почти на ръба до зоната, в която няма как да бъде спряна космическата радиация.

Друг инфарктен момент е този, в който Леонов трябва да се прибере обратно в кораба след разходката си в Космоса. Оказва се, че костюмът му се е раздул и той на практика не може да се провре обратно през люка. Решението, което взима е изключително рисковано – изпуска част от кислорода в костюма с ясното съзнание, че това би могло да го задуши. Усилието при цялата тази операция е толкова голямо, че само за броени минути космонавтът отслабва с 6 килограма.

Алексей ЛеоновГодини по-късно той споделя, че в онези години тази мисия е представяна в медиите с пропагандна цел като лека и безпроблемна, но всъщност това не е истина. Имало е много рискови моменти, а преживения от екипа стрес е огромен.

Друг силен и незабравим момент за Леонов е обратния път към Земята, когато екипажът разбира, че не работи системата за автоматично приземяване. Това означава, че трябва ръчно да насочат капсулата къде да се приземи. Спускаемият апарат не е успял да се откачи от орбиталния модул, поради това, докато комплексът се спуска към Земята с бясно въртене, двамата с Беляев са подложени на огромно натоварване. Въпреки това, те успяват да се приземят благополучно, но са на 2000 километра от мястото, предвидено за кацане, където ги очакват екипите. Космонавтите попадат в снежната тайга в Урал и чакат три дни спасителни екипи, които да ги приберат. В същото време медиите в тогавашния Съветски съюз съобщават, че двамата са пристигнали и са заминали на ваканция веднага след полета.

Donald K. Slayton and Aleksey A. Leonov

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg