Санкт Петербург – бели нощи, в които сънуваш музика (част 1)

0

Ако някъде на земята има град, побрал в себе си геройство и саможертва, любов, поезия, архитектура, плод на най-добрите ваятели за времето си, история на всяка крачка, красиво месторазположение, то има само един такъв, който вписва всичко изброено –

Санкт Петербург или някогашния град герой Ленинград.

Началото на лятото на 2018-а имам щастието да се нося на крилете на Аерофлот – най-големия руски превозвач, отвеждащ ме към магическите бели нощи, неспирните културни събития и домакинството на тазгодишното Световно първенство по футбол. Не на последно място и роден град на сегашния управляващ огромната и велика страна Владимир Путин.

Санкт Петербург

Напускаме нощен Лондон в нов, хубав самолет, почти празен (все още националният отбор по футбол не е отбелязал някакви запомнящи се представяния, които да катализират бурната тълпа английски фенове за път) и с интерес слушам разказа на красивата стюардеса, че летим в

самолет, кръстен на великия писател, музикант, преводач и носител на Нобеловата награда за литература в края на 50–е години на миналия век Борис Пастернак.

Да си призная, никога не съм чувала някой да си кръщава самолетите, подобно на плавателните съдове – практика, разпространена по цял свят и жадно търся корените на интересната традиция в руската авиационна практика.

Отворите ли Уикипедия, ще намерите по списък имената на всички летящи машини в Русия, носещи имена на светци, известни учени, писатели и всякакви герои, за които се сетите.

Санкт Петербург

„На когото е кръстен, така и ще лети“, гласи старата руска поговорка и няма как да не си мисля, че едва ли по-добър късмет бихме могли да изкараме. Носим се на крилете на знанието, науката, неподчинението на един велик ум, олицетворение на непримиримост и водител на новото.

Хапвайки вкусна вечеря, съпроводена с чаша хубаво вино в новата летателна машина на Аерофлот, чиито самолети са средно на около 4 години, взехме, че кацнахме в събуждащ се за нов ден Санкт Петербург, наричан още на галено Питер.

Международното летище Пулково е дори малко за потока от хора и самолети, които всекидневно приема, но много уютно и добре организирано.

Санкт Петербург

Паспортният контрол е един от най-щателните, на които съм попадала по света и след сигурно 5-минутна проверка на паспортите ни с техника, която никъде другаде не съм виждала, сме ощастливени да станем гости на града, излязъл като че ли от приказките.

Утрото вещае прекрасен, слънчев ден и всичко около нас говори, че в момента светът е футбол.

Санкт Петербург

Вежлив служител ни насочва към малък автобус, който ще ни отведе към града и сядайки на удобната седалка започвам да усещам как от пропагандата из медиите, написана в последните дни относно Русия няма и грам истина.

Почти тръгвайки от летището, автобусът спира рязко и двама огромни Австралийски фенове в преносния смисъл на думата, носят възрастна жена – едва ходеща под товарите, които незнайно накъде е понесла. Типичната руска бабушка, както аз съм си я представял, започва дълго и въодушевено да благодари на непознатите юнаци, а те почти червейки се ѝ обясняват, че са пристигнали в Русия за мачовете, но никога не са и очаквали тази страна да бъде толкова прекрасна и гостоприемна. Бабата не слуша възторжената им тирада, а продължава да им разказва откъде идва и накъде отива. Феновете обаче държат да ги разбере, че са от Австралия и със смешни жестове имитират кенгуру и подаряват на околните и на мен в това число малки сувенири от тяхната родина.

Ставам свидетел на това как хората могат прекрасно да се разбират, дори и без грам словесна комуникация. Очите на всички говорят и казват много повече, отколкото какви ли не думи.

Точно в този момент разбирам значението на фразата

„Светът е футбол и всички хора по Земята са част от грандиозния спектакъл по терените“.

Статистиката сочи, че тазгодишното Световно първенство е привлякло най-много зрители и приложило нечувани до момента технични нововъдения в любимия на милиони спорт.

Старата руска столица е пременена с какви ли не футболни атрибути и щастливи фенове от цял свят създават истински спектакъл с присъствието си. Не искам да си представям как следващият Мондиал ще бъде насред пустинята. Мачове, които за пръв път ще се проведат малко преди Коледа и за чиято подготовка до момента над 500 човека са си дали живота под жежкото слънце, в условия на жестока човешка експлоатация.

Това все пак още не се е случило и искам да се радвам и потопя в невероятната атмосфера на лято 2018, което Русия е представила за всички гости от цял свят.

Разделяме се с австралийците и руската бабушка, с уговорка вечерта да се видим в най-английския пъб в града и да подкрепим момчетата на Кралицата. И точно тогава пред нас се открива огромният площад на Московская Метростанция.

Погледът ми не може да обхване безкрайната площ, чинно сътворена от човека, над която гордо чичко Ленин е изправил снага. Намираща се на седем на брой метро спирки от Невски Проспект, площадът по нищо не отстъпва на най-големия в света в Пекин, а и с първоначална идея да го задмине. Построен е по идея на Сталин целият административен център на Санкт Петербург да се помещава тук.

Втората световна война обаче осуетява грандиозните проекти на тогавашните управници и огромната площ, обособена за целта остава някак празна, ако не броим огромните Сталинки – сгради, от чийто тип могат да се срещнат и в България.

Свят ни се е завил от грандоманското строителство и намираме бягство в метрото, което трябва да ни отведе до истинското сърце на стария град. Какво ли не съм слушала за руските метра и нямам търпение с очите си да видя това чудо.

Санкт Петербург

Идеята за  ето в Санкт Петербург датира още преди 200 години, но поради ред причини техническото му изпълнение става реалност едва в края на 50-е години на миналия век. Едно от най-сложно технически изградените в света и едно от най-дълбоките под земята, стигащо на места до над 80 метра.

Евтино, достъпно за всички и както виждам, много добре охранявано. Освен полицаите, които съблюдават за реда, то на всеки ескалатор на слизане и качване има кабинка, която е работното място на специализиран за целта служител. Той веднага би сигнализирал за всичко случващо се под земята. Не се осмелявам да ги снимам директно и се оставям движещите се стълби да ме отведат до мотрисите.

Санкт Петербург

Всичко е толкова огромно, подредено, чисто и с изненда чувам как освен на руски, информацията се подава и на английски език. Русия наистина се е погрижила да бъде перфектен домакин за провеждащите се футболни срещи.

Вагоните са облепени с реклами на какво ли не, случващо се лятото в Санкт Петербург, че дори човек да няма ясен план как точно желае да прекара времето си, то за десетина минути би си направил перфектната програма.

Слизайки на Невски Проспект, пред нас се открива това, което винаги съм си представяла и което е истинското лице на града. Старинна, несравнима с нищо изящна архитектура и в далечината кубетата на Спас на Крови (Savior of the Blood) – за мен църквата, която най-истински олицетворява Русия.

Санкт Петербург

Занемели сме пред красотата на всичко около нас. Освен възклицания, никой от нас не намира думи да опише възхищението, което изпитваме.

Хотелът ни е на крачка от Невски Проспект – една от най-дългите улици в света, близо 5 километра! Не мога да не си помисля, че само за това място сигурно седмица няма да ми стигне, за да разгледам всичко. Построена по идея на Бащата на града, както наричат Цар Петър Велики и в чест на Принц Невски. Изпълнител на грандиозния проект е гениалният френски архитект Alexandre Jean de Blond. Всяка сграда е от хубава по-хубава и носи своята история.

Санкт Петербург

Много е рано още да се настаним в хотела ни за следващите няколко дена и решаваме да починем, събирайки сили с нещо традиционно руско и вкусно в някое от безбройните заведения, кокетно раположили се по улицата. Изборът на хубава храна е наистина много голям. Едно след друго никнат скъпи и не чак толкова скъпи места за утоляване глада и любопитството на пристигналия пътник.

Едни от най-добрите ресторанти по световните класации се намират именно в Русия и страната бързо затвърждава името си на бъдеща гастрономична световна столица.

Непознатата Русия – 1 част

 

Настаняваме се в приятно място, наподабяващо френско бистро и менюто ме сащисва. Предлагат се неща, буквално от кухните на цял свят. Доволни от избора си, правим опит да се свържем с безплатния на заведението интернет. И тук идва изненада, която никога до сега не ни се е случвала. Изискване е да потвърдя телефонния си номер, след което виждам непознат московски номер да ми звъни. Почти съм в паника кой и защо ми звъни и как ще се оправя на език, който не ми е силната страна.

Единствено се изисква да вдигнете и вече сте в системата им.

Вдигайки тост за благополучното ни пристигане, погледите ни не могат да се откъснат от шарения поток хора, изпълнил голямата улица.

Санкт Петербург

Запалянковци от цял свят обикалят, разпознаващи се, освен по фенските си одежди, така също и по специалната карта, която носят върху себе си.

Обстановката е повече от дружелюбна и пак се сещам за пропагандните слова, които изчетох седмици по-рано. Никъде не се виждат огромни руски мъже с плашещ вид или английски запалянковци с кръвясали очи, търсещи мъст и война.

Навсякъде цари всемирна любов. Толкова е хубаво всичко около нас, че бих стояла цял ден в бистрото и зяпяла безспирната, многоцветна тълпа.

След обилен руски обяд, полят с хубава водка, се запътихме към един от домовете в живота на великия руски музикант и композитор – Рахманинов.

Санкт Петербург

Израснал в много богато аристократично семейство, което по неписана традиция търпи разорение по някое време, а част от живота си Рахманинов прекарва в Санкт Петербург.

Семейството му, почти стигнало просешка тояга, с последните си пари купува имот в сърцето на някогашната руска столица. Сградата в момента е реставрирана, пълна с какви ли не вещи и аксесоари на семейство Рахманинови и предлагаща истински комфорт за всеки пътешественик. Прекрачвайки тежката врата на хотела, попадаме в един друг свят и епоха. Роялът му е в трапезарията и като че ли всеки момент ще засвири. Място, където сутрин се предлага вкусна закуска и където човек може да пие хубаво кафе и наблюдава събуждащия се град, който едва ли някога спи.

Санкт Петербург

Всяка стая е с различен интериор – леглата, едни от най-хубавите, на които някъде съм спала и при повече късмет, може да станете и част от Рахманиновите празници, които се организирват всяка година в сградата.

Доволни от избора си на хотел нямаме търпение да се потопим в живота на никога спящите улици и особено по време на белите нощи.

Краката сами ни отвеждат до един от най-руските символи на града – Църквата „Спас на Крови“. За наше съжаление, част от красивите кубета са в ремонт, но въпреки всичко красотата на това място е отвъд човешки слова.

Санкт Петербург

Построена на мястото, където Император Александър II е намерил смъртта си, със средства на Царското семейство и волни пожертвования на руския народ, пищните цветове приканват да влезеш вътре и станеш свидетел на изящния интериор от мозайки, за които се твърди, че са най-големите в света. Коренно различаваща се от архитектурата на града, където доминира барока като цяло, тази църква е сякаш отражение на руската душа.

Падаща, страдаща, но накрая като феникс възраждаща се за нов живот!

Била някога морга, а по-късно склад за картофи, свързвана с от чудни и по-чудни легенди, в момента пълна с туристи, искащи да запечатат в съзнанието си къс от Русия.

Санкт Петербург

Но понеже е лятото на Цар Футбол, не всеки от огромната тълпа прекарва дори и миг вътре. Зад гърба ѝ е една от сцените, където се прожектират играещите се за деня мачове и потокът от хора бавно се размесва между старата история и историята, която ще преобърне деня за някой запалянко.

Санкт Петербург

Бавно крачим по красивите мостове, с които е осеяна река Нева (на долната снимка) и пред нас е Дворцовия площад (на горната снимка). Такава красота никъде не съм виждала и се заричам, че отново да се върна в този чуден град и поне ден ще отделя за Ермитажа, където ако се спирате пред всеки експонат за около половин минута, то ще са Ви необходими цели 6 години, за да обходите изящните колекции от цял свят.

Късен следобед, търговци с улична храна превземат улиците и като че ли надмощие над всичко държи варената царевица, която била любима на Сталин и до сега обичана от всички.

Без предварителен план се озоваваме на крепосттта „Петър и Павел“ – първата постройка в града, издигната по идея на Петър Велики и с декрет да остане най-високата (на снимката).

Санкт Петербург

Построена като укрепление от евентуални нашественици, по-късно превърната в затвор, а днес е място, приютило много музеи и експозиции. Имахме щастието да присъстваме на камбанен концерт със средновековна музика и изживяването бе неописуемо.

Времето неусетно се е изтъркулило и иде момент да посетим най-английското място в града, познато като пъб Дикенс (авторката е на снимката долу) и както се говори, абсолютно всичко за направата му е донесено от Великобритания.

Санкт Петербург

Сгушен на малка уличка между каналите, далеч от глъчката, сега с пълна сила осъзнавам, че Санкт Петербург достойно може да носи прозвището Венеция и дори в моите представи много повече да ми допада от оргиналния град с това име.

Санкт Петербург

Феновете на Англия не са много и всички тази вечер поддържат нейния противник – Белгия. Ако не на победа, то поне се насладихме на перфектна кухня, обслужване и добра бира! Много важен момент от всяко пътешествие.

Непознатата Русия – 2 част

 

Наближава полунощ, а помен от луна или звезди няма. Денят упорито не иска да си тръгне. Небето е обагрено с приказни цветове, отразяващи се в реката и прекрасно осветените стари сгради.

Заспивам в някогашните покои на Рахманинов и в съня ми отеква неземна музика. А казват, че човек не можело да сънува музика. Със сигурност в Русия всичко е възможно!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg