Северна Корея – пътят до древната столица Kaesong (част 2)

2

Северна КореяСеверна Корея – началото на едно необичайно пътешествие в Машината на времето (част 1)

Телефонно събуждане дава началото на първия ни ден в Северна Корея. Партията освен с тоталния контрол, който оказва върху всички аспекти от живота на живеещите в Северна Корея, не щади ни най-малко и личното време и пространство на пожелалия турист да я зърне. Няма седем сутринта, а гледката през прозореца от 23-я етаж на Koryo хотел е като излязла от четката на изящен майстор – магьосник. Всичко е потънало в лека мъгла и като живеещо в друга реалност. Асансьорът освен че е програмиран да спира само по етажите, където сме настанени, прави и задължителна спирка на третия етаж. Там се намира ресторантът, в който всяка сутрин се срещаме за закуска. Настанени сме на няколко маси и ми прави впечетление, че обслужващият персонал е повече от самите закусващи.

Северна Корея

Блюдата са богати като за закуска и всеки има избор от европейска кухня, причудливи вегетариански и азиатски ястия. Закусвам сандвич с нещо средно между телешки и шпеков салам и се облизвам на парче топъл паниран кашкавал, което по-късно разбирам, че всъщност е панирано тофу. Ресторантът е огромен, осветен от безброй малки неонови светлинки, но освен нашата малка група, никой друг не се вижда в ранната утрин.

Северна КореяПървият ми сблъсък с действителността е как в Северна Корея почти всички заведения за хранене, където са водени туристи, винаги се оказват без прозорци. Като че ли нарочно са разположени в края на възможно най-затънтените лабиринти в чудовищно огромните бетонни сгради, останали наследство от топлите отношения някога между Северна Корея и бившия СССР.

Усещането е като да си скрит от погледите на невидима тълпа, чието присъствие е някъде далеч.

Привършвайки с първото ни хранене за деня, управителката на празния ресторант, облечена в красива национална премяна, с леко неудобство ме моли да платя сумата от едно евро. Кафето им се явява кът и определено луксозна стока, която не отсъства от магазините им, но не е общодостъпна за обикновения севернокореец.

Утрото е смразяващо студено. Магичната мъгла продължава да се стеле над града и започва нашето пътешествие из далечната и непозната земя. Лилавият автобус, с който сме имали кратка среща предната вечер, ни очаква като малък оазис. В него е над 30 градуса. За возилото започвам по-късно да си мисля, че е одушевен предмет и води странен живот на всеки час през денонощието.

Северна Корея

Улиците са празни в предновогодишния ден и чувството за призрачност леко се разсейва от топлите краски, с които огромните жилищни блокове са пременени. Преобладаващи цветове са топло синьото, нежни нюанси на розово и жълто. Разбирам, че на всеки две години фасадите на всички сгради се освежават с прясна боя. Интересно би било да се види как изглеждат онвътре огромните пустеещи небостъргачи, очакващи братята от Южна Корея.

Северна Корея

Трафик по улиците почти няма и красивите регулировчици, които незнайно защо са винаги жени, скучаят по празните кръстовища. Сгушени в красивите си и със сигурност много топли униформи, понякога изпращат невинни усмивки на любопитните туристи.

Напуснали сме пределите на столицата Пхенян, а нереалността около нас става все по-голяма.

Почти нито едно превозно средство не се вижда, по нелошите пътища, сковани от мраз и лед.

В конституцията на КНДР е залегнало правото на свободно придвижване на нейните жители. Но от разкази на напуснали родината си по не съвсем легални пътища,

придвижването от едно населено място до друго се осъществява единствено с предварително издаден пропуск. Документ, който гарантира безпроблемно посещение на близки и роднини, живеещи в различни населени места.

Почвам да си мисля, че тази сутрин никой няма намерение да пътува, освен нас и лилавият ни автобус, който е започнал леко да се заскрежява по прозорците. Екскурзоводката ни разказва, че по случай Нова година в страната има три почивни дни. Това, може би, дава обяснение за царящата пустош наоколо. Разказът ѝ продължава и със следващите празници, които се честват в Северна Корея и слушателят добива чувство, че това е страната с най-много празници от глава на населението.

Неусетно е минал час и половина в разговори кой какво празнува по света и сме спрели за първа почивка в средата на нищото. Огромна, самотна бетонна сграда, приличаща на някогашните пунктове на КАТ в България. Само че севернокорейската е построена насред полето и се явява нещо като кът за отдих на пътуващите по така празните пътища.

Северна Корея

Купуваме си кафе, зъзнем под плахото, едва прокрадващо се слънце и се молим надвисналата като пелена мъгла да се разсее. Реките, на които е богата Северна Корея, са сковани от дебел пласт лед и някъде в далечната мъгла съзираме деца и не само волно носещи се с ръчно изработени щеки. Тяхната искрена радост завладява дори и нас.

Северна Корея

Подминаваме немалък град, който има силно излъчване на българско населено място от недалечното ни минало и сме предупредени да спрем за известно време в правенето на снимки. Навлезли сме в т.нар.

демилитаризирана зона, отвеждаща ни до 38-ми паралел – официалната граница между Южна и Северна Корея.

Северна Корея

Автобусът бавно напредва из огромни телени заграждения, в основите на които виждам огромни окопи и в първия момент съм сигурна, че са пълни с живи войници. Войниците от окопите обаче са макети, но много силно изострят чувството на безпокойство и усещане на напрежение във въздуха.

Корея – страна с хиляди години история, нрави, език, традиции и обичаи, става поредната жертва на Великите сили през ХХ век. Ярък пример за това как малките са безгласни и неми пионки на големите, играещи на „разделяй и владей“. За съжаление, не само Корея е пример от близката ни история, че едно разделяне на територия и народ неизбежно води до по-големи и нестихващи десетилетия конфликти. Страна, избавила се от японско присъствие и предвкусила идващата свобода, без време се озовава разделена между САЩ и бившия СССР. Страна, макар и разделена на зони на влияние, запазваща еднакви темпове на развитие до 80-те години на миналия век. И тогава, като че ли и природата удря последна плесница на предварително безумното разделение на древната земя и северната част е пометена от поредица катаклизми, съпътствани с разпада на СССР.

Северна Корея

Гладът и недостигът на най-необходимото стават всекидневен спътник в оцеляване на обикновения човек, родил се в онези географски ширини.

Стигнали сме 38-ми паралел, който преди повече от 70 години бележи изкуствената граница, която е една от най-охраняваните в света, разделяща Южна от Северна Корея.

Утрото е толкова свежо, а замръзналата трева е толкова зелена, че думите на някогашния американски президент Бил Клинтън, че тази педя земя е най-опасна на земното кълбо все едно не се отнасят за притихналата демилитаризирана зона. Зона, в която световни лидери от миналото и настоящето са прокламирали какви ли не решения, които в крайна сметка не са довели до обединение на двете Кореи. Може би най-смислената и логична стъпка, правена в последните години, е уеднаквяване стрелките на часовниците между двете Кореи. Това бе постигнато на историческа среща между президента Мун Дже Ин и лидера на Северна корея Ким Чен Ун в граничното селище Панмунджом. Президентът на върховното , народно събрание на КНДР постановява пхенянското време от 5 май 107 година чучхе (2015 г. по приетото летоброене) да мине с 30 минути напред и да съвпадне с южнокорейското.

Групата ни екзалтирано снима масата на примирие, на която какви ли не договори са били подписани от Великите сили, но които и до сега си остават напълно безполезни в разрешаване на проблем, родил се в началото на средата на миналия век.

Северна Корея

В сегашната реалност на тлеещи и зреещи нови конфликти на световната карта, едва ли някой от големите на световната сцена, би имал интерес от евентуално обединение и появата на нова сила, която в голяма степен не би била предвидима.

Северна Корея

Строг на вид военен ни развежда из комплекса и качени на втория етаж на огромна и сравнително нова сграда от севернокорейска страна имаме възможност да видим и какво се случва в отсрещната страна на зоната в Южна Корея.

Северна Корея

В момента нищо не се случва и както разбирам, посещение от там на организирани туристи се случва много рядко и протича при изключително строг предварителен протокол. Разбираме, че дори тържествените дрехи, които си носим за предстоящото ни посещение на мавзолея на фамилия Ким, едва ли биха ни отворили врати, ако седяхме от другата страна на границата.

И за да подсили разбърканите ми мисли, касаещи сложните отношения на Корейския полуостров, то развеждащият ни военен ни събира за обща снимка и лицето му сякаш бе озарено от искрена усмивка.

Северна Корея

Изпитвам облекчение, че напускаме демилитаризираната зона и окопите, които ми изглеждаха пълни с оживели войници.

Следващата ни спирка за деня е посещение на голям туристически център. Там има ателие, изложба и магазин с плакати, значки, картички и изобщо всякакви агитационни материали, изобразяващи моменти от всекидневието на една затворена и непозната за света страна.

Ние със спътника ми сме расли под подобни плакати, лозунги, обещаващи ни светло бъдеще и по някакъв начин се чувстваме в наши води. Интересното, което наблюдавам и останалите от групата съвсем от сърце си избират никак не евтини плакати и изобщо сувенири и с неприкрита радост обсъждат, къде точно ще намерят място из домовете им.

Във въздуха усещам, като че ли носталгия по нещо, на което и аз не съм била толкова очевидец във времето, когато съм живяла, но копнеж по някаква фантазия, граничеща с утопия, в която живее Северна Корея и за чиито тайнства вече слушаме повече от 3 часа от любезните ни домакини.

Страна, в която хората са братя, имат равен старт в живота и според заслугите си, намират полагащото им се място. Балсам за ушите звучат подобни слова в несигурните времена, в които живеем в момента. Почти съм сигурна, че останалите от групата, точно в този момент фантазираха евентуалното си положение в обществото, ако бяха граждани на КНДР.

Пременени с каскети, на които гордо червената звезда огрява пътя около нас, почти не усещаме как сме стигнали в някогашната столица на Корея и единствена територия, върната от Южна на Северна след Корейската война през 50-те на миналия век – древната столица Kaesong.

(следва продължение)

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



2 коментара

Коментирай в Delo.bg