Живият класик на родната литература Неда Антонова е автор на исторически романи, повести, стихосбирки, театрални пиеси и новели. Романите й „Съвършената,” „Царица Елеонора българска” и „Неговата любима”, които излязоха през последните няколко години, се радват на сериозен успех. Част от творчеството й е преведено на руски, френски, полски и чешки език. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“. Неда Антонова издаде преди две години и книгата „Първият след Бога“, с подзаглавие „Любовта и смъртта на Васил Левски“ – разказ за духовната самота на човека, изпреварил своето време поне с век. През 2018 г. тя преиздаде романа си „Войната свърши в четвъртък“. Предлагаме ви едни от най-въздействащите отговори на въпроси от интервюта през годините на Неда Антонова.
– В книгите ти има факти и фикции. Вярваш ли в измисленото от тебе?
– Нищо не може да бъде измислено. Всичко или е било, или ще бъде – ние само го долавяме. Измислиците предупреждават. Те са шепот от невидимия свят.
***
– С какво име би нарекла любимия?
– Единствен като човечеството.
***
– Какво свързва човек с човека?
– Същото, което свързва водната лилия с водната змия.
***
– Какво е любов?
– И Господ не знае. ТОЙ само повтаря: ”Обичайте се!”
***
– Какво мислиш за парите?
– Не мисля, а наблюдавам. Колкото повече ги натрупват, толкоз по-недостатъчни им изглеждат.
Неда Антонова: Всеки от нас, ако наистина е капитан на живота си, остава тук, макар и в потъваща България
***
– Какво е за тебе писането на книги?
– Каквото и за всички, които пишат книги: преливаш от пусто в празно, докато се препълнят и двете, а ти умреш.
***
– Какво е мъдростта?
– Умението да не омръзваш на себе си.
***
– Кое би те разочаровало?
– Да разбера, че най-важните за мене събития, в които съм участвала, не биха желали точно аз да участвам в тях.
***
– Какво представлява вдъхновението?
– Чувството за всевъзможност, спохождащо само децата и боговете.
***
– Кой би могъл да бъде истински приятел?
– Оня, с когото цяла нощ спориш наум и накрая той успява да те убеди в правотата си. Пак наум.
***
– Народът?
– Дете, което иска да слуша приказки, в които е главен герой.
***
– Любимия ти въпрос?
– „А струваше ли си…???”
„Войната свърши в четвъртък“ – пророческата актуалност на Неда Антонова вълнува и днес
***
– Какво според тебе представлява бъдещето?
– Времето, когато някой ще тъгува за нас.
***
– Обичаш ли самотата?
– Самотата може да бъде рай, когато я търсиш, и ад – когато те търси тя. Особено ако те намери.
***
– Как накратко би описала живота?
– Животът е нашето късо пътуване от майчината утроба до утробата на земята, по време на което ние изплащаме натрапените от предците ни грехове и едва смогваме да натрупаме свои.
***
– Как се отнасяш към старостта?
– Като към онова благословено време, когато човек е свободен от въпроси, от дълг, от чувство за преуспяване… Като в детството.
***
– А остаряваш ли?
– Само децата с всеки изминат ден се приближават до младостта.
***
– Какво са за тебе времето и времената?
– Пространства, из които се скитат самотни душите ни.
***
– В какво се изразява истинският успех?
– Това знаят само завистниците. Очите на завистта са по-големи от тези на страха.
Неда Антонова: Време е да умием лицето на Левски, за да се разлисти нашият трънен венец
***
– Твоята представа за разкош?
– Да нямам онова, което всички смятат, че трябва да имам.
***
– Кое смяташ за най-важно в живота?
– Човекът да свикне със себе си.
***
– Как се отнасяш към хумора?
– С уважение. Той е въображението на тъгата.
***
– Кои обстоятелства могат да те направят свободна?
– Истината, самотата и липсата на очаквания.
***
– Какво още очакваш от живота?
– Исках толкова малко, че вече съм получила всичко, което исках.
***
– Кога една жена губи почтеността си?
– Когато за пръв път се отдаде на мъж без любов.
***
– От какво най-неизлечимо страда народът ни?
– От липсата на взаимност между него и останалите народи.
Неда Антонова: Докато има на земята българи, ще я има и България
***
– На какво повече се доверяваш: на ума или на интуицията?
– Умът не е в сила да обсъжда проблеми, произтичащи не от ума.
***
– Ако сега можеше да избираш как да живееш…
– Всеки иска да живее така, както утре ще пише на надгробния му камък: дълго, достойно и заради нещо или някого…
***
– Защо красивият ум рядко обитава красиво тяло?
– Бог не прекалява с даровете си.
***
– Имаш ли любими бижута?
– Най-ценното бижу в скромната ми колекция е възрастта. И аз я нося като украшение.
***
– Твоята заръка към младите?
– И нека всеки да има народа си, както цветето има пръстта!
***
– В това интервю визираш ли действителни хора?
– Всички прилики със съществуващи хора и събития са измислени, реални са само разликите.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
