Неда Антонова: Докато има на земята българи, ще я има и България

0

Срещата на писателката Неда Антонова с нейните читатели е винаги празник и за двете страни. С особено благоговение към нейното творчество се отнасят нейните приятели и почитатели от Плевен и с. Николаево. „Който е бил млад в Плевен, остава млад за цял живот!” – обича да казва Неда Антонова. И тази жизненост лъха от всички, които са съпричастни с нейния живот и с нейното творчество. Дори и нейните съученици, дори и учителката й по литература, която още я помни. В това интервю на Цветанка Христова за читателите на delo.bg Неда Антонова споделя своите планове за бъдещите си романи, както и мисли за настоящето битие на хората в България.

Неда Антонова и нейната трилогия

Неда Антонова

Вашите три романа: „Съвършената,” „Царица Елеонора българска” и „Неговата любима”, които излязоха през последните няколко години, се радват на сериозен успех. Те се определят като уникално историческо четиво и засягат важни и ключови моменти от нашата история. Какво може да се каже за българския исторически роман – в криза ли е той, или историческата тема се явява „изчерпана” за съвременните писатели?

– Докато съществува българската история, ще има и автори, които се интересуват от нея. Всяко поколение разполага със своя гледна точка към най-важните исторически събития, към техните причини, последици и герои. И пак всяко поколение изпитва необходимост да изрази оценката си за тях. Така историческото познание остава винаги актуално. В този смисъл не би могло да се говори за криза в жанра.

В едно свое интервю вие споделяте, че не авторът намира своите теми и герои, а те него. Как вашите герои ви „намериха”?

– Винаги съм мислила, че всеки писател притежава – и това е част от дарбата му – вътрешен интерес и външно изразено предпочитание към определени теми. В повечето случаи нашият избор е несъзнателен акт, обусловен от много обстоятелства, сред които не на последно място поставям начинът, по който човек е преживял детството си, а също и особеностите на собствения му характер. Понякога творческите занимания подсъзнателно макар, носят компенсаторен характер. Ако в ранната си младост човек се е усещал неразбран и самотен, много е вероятно тема на търсенията му да бъде самотата и изхода от нея. Ако е раснал в семейство, където историята, митологията, народните приказки и скази са били на почит, това напълно би обяснило влечението към исторически съществувала събитийност или поне към опит за героизация на иначе баналното ни съществуване. Колкото до темите на книгите от трилогията „Възкресените” – публикувани с марката на издателство „Факел” – , мисля, че там и търсенето, и намирането бяха резултат на взаимни усилия.

Четейки последните ви книги, българинът се чувства по особен начин близък до своята страна, даже изпитва желание да направи нещо за нея. Ще се събуди ли нашият патриотизъм по отношение на делото, а не само на словото?

– В началото винаги е било словото. Дай Боже то да надделее над битието до степен, че да може да му влияе и да го променя. А това вече е задача на младото поколение писатели.

Неда Антонова и нейната трилогия

Неда Антонова и нейна учителка по литература по време на представянето на третата част от трилогията „Неговата любима“ в Плевен

Трите исторически романа се явяват трилогия, която не е обикновено историческо четиво. В него документалното се явява пропито с особена атмосфера на святост. Откъде идва това излъчване – от героините или от осъзнатостта на тяхната мисия?

– И Царица Елеонора Българска, и Съвършената Преподобна Стойна, и Ботевата любима Венета сами по себе си са необикновени жени, същества с мисия, чиито катадневни житейски качества, проявявани в бита, до такава степен са погълнати от високата цел на живота им и обаянието на самата им личност, че наистина понякога читателят ги възприема в ореола на една светла надземност, излъчваща праведност и светлина.

Надарени с необикновена духовна енергия, и Преподобна Стойна, и Царица Елеонора, и Венета Ботева са имали необичайна съдба за жени от своето време. Заради тази енергия, а и заради делата им, те са били боготворени приживе от своите съвременници. Защо днес толкова малко се знае за тях?

– Не бих казала, че тези забележителни жени приживе са получили оценката и наградата, които заслужават. Царица Елеонора дълго време е била възприемана просто като мащехата на царските деца, родени от първата съпруга на Фердинанд Мария-Луиза Бурбонска. А самата Елеонора едва накрая на живота си, посветен до последния й дъх на България, е била припозната за майка на Отечеството, наречена от световната преса Коронования ангел на България. Преподобна Стойна, при която за лечение и пророчески съвет са идвали дори дипломати от италианското посолството в София, поради ограничените средства за масово осведомяване по онова време, е била известна най-вече в Пиринска Македония и Беломорска Тракия. Самата Венета през по-голямата част от живота си е живяла в бедност, принудена да слугува по къщите на богатите търновци, за да изхрани малката Иванка – Ботевата дъщеря. Но казано е: ако искаш да видиш планината в цялата й висота, отдалечи се от нея. Гледани от днешния ден, тези изключителни жени постепенно придобиват славата и признанието, които заслужават.

Неда Антонова и нейната трилогия

Когато четях отзивите на вашите читатели, забелязах, че те придават голямо значение не само на историческите факти от миналото, а са особено чувствителни към тези моменти, които са в пряка връзка с бъдещето на България. Могат ли да бъдат оптимисти?

– Докато има на земята българи, ще я има и България. А за нашия народ е казано от чужденци: „На камък да го сееш, ще поникне!” А от Родопите до Дунав камъни дал Бог! Останалото е вяра и време!

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg