Древната корейска столица Kaesong – традиции и посрещане на Нова година (част 3)

1

Град със специален икономически статут и население почти четвърт милион души,

Kaesong и околностите са едни от най-интересните и природно красиви места на Корейския полуостров.

Северна КореяПрез 2002 година, по решение на Южна Корея, се отваря голям промишлен комплекс, с цел подпомагане икономиката на братята от Севера и използване на големия брой добре образована и евтина работна ръка. По статистически данни, средната месечна заплата на заетите в производствения комплекс е около 150 долара, получавана от партията и разпределена между работещите там.

Почти не е за вярване как над 100 компании имат производство в Kaesong, като една от най-известните е Hyundai. Умело познаване на закона и вратичките в него позволява избягване на какви ли не забрани, наложени от света на малката и тънеща в мистерии страна. Разположените в Kaesong производства всекидневно доставят какви ли не марки от световните търговски марки, с щампа „Произведено в Китай“ или „Произведено в Южна Корея“.

Северна Корея се явява, колкото и фантастично да звучи, един от големите износители на текстил в района, след износа на въглища и различни минерали.

Бърза влакова връзка свързва за по-малко от час столицата на Южна Корея и притихналия в подножието на планините севернокорейски град със статут на зона за свободна търговия. Хиляди севернокорейци са заети в 24-часовия производствен процес до 2016 г., когато ненадейно бива затворен поради недоказани провокации и от двете страни. След дълго разследване от експертни комисии, в началото на 2019 година се очаква отново да заработи в пълен капацитет.

Северна Корея

Обяд наближава и улиците са изпълнени с детски глъч и суматоха. Поне 200 деца на възраст около 10 години, хванати за ръце и в огромна върволица, омотани в топлите си дрехи жизнерадостно напредват по, както забелязвам, не толкова безлюдните улици на града. Нещото, което най-много ми харесва в детската редичка е истинското детско, което се усеща от тях. Та дори най-малкото не е облечено в грозните светложълти отразители жилетки, които са почти навсякъде задължителни на разхождащи се ученици в Европа.

Северна КореяСеверна Корея – началото на едно необичайно пътешествие в Машината на времето (част 1)

Севернокорейските деца нямат този проблем и щастливо вървят след учителите си в не толкова идентични и повтарящи се дрехи, каквото съм очаквала да видя. Биещо на очи, при не много честите ми контакти с местни в Северна Корея бе, че са добре облечени и никъде не видях парцаливи, неугледни хора. Но, както разбирам по-късно, външният вид на човека също е заложен в конституцията на страната. Чисти и добре изгладени дрехи е задължително условие за всекидневно представяне пред обществото на севернокорейците, напускайки пределите на дома си.

Северна Корея

Трудно начинание, предвид минусовите температури през зимата и липсата на течаща топла вода в повечето домове. И въпреки всичко населението на далечната азиатска страна изглежда зашеметяващо добре. Нежни лица, излъчващи неподправена красота и незасегнати от безумната употреба на силикон за масово разкрасяване на Запад. Представителките на нежния пол излъчват истинска женственост, рядко завършена с едва забележимо червило в естествени тонове и много дискретно бижу. Една от директивите на партията и заложено в севернокорейската конституция е правото на безплатно образование, жилище, здравеопазване, храна и дрехи. Не знам дали дрехите им наистина са раздавани от партията, но макар и еднообразни, подобни  на тези от недалечното минало в България, продавани в някогашните големи магазини, то севернокорейците са елегантно облечени или поне цивилните, с които се разминавахме по един или друг повод.

Северна КореяСеверна Корея – пътят до древната столица Kaesong (част 2)

 

Неусетно сме стигнали музея в Kaesong, част от културно-историческото световно наследство на ЮНЕСКО. Той се помещава в някогашната Sungyun академия, проповядваща древното учение на Конфуций. Училището отворило врати през 1090 година, което по един или друг начин никога не е затваряло или прекратявало учебната си дейност в последните 10 века. Този факт го нарежда в историята като едно от най-старите учебните заведения в света.

Северна Корея

Студът щипе безпощадно лицата ни и ни кара да ускорим крачка и да влезем в малкия, но много интересен музей, потапящ ни в историята на Северна Корея. А по тези места от незапомнени времена е кипял живот. Времето само е сменяло силните за деня владетели и изменяло имената на населените места.

Kaesong цели пет века е бил столица по време на най-големия просперитет в историята на Корея.

Малка гробница с изящно изрисувани стени е вечният дом, приютил тленните останки на последните кралски владетели.

Северна Корея

Фреските, запазили се непокътнати до наши дни изобразяват красивите национални корейски дрехи, които и до днес покриват телата на местното население при специални случаи. Носят името Joseon-ot на Север и Hanbok в Южна Корея, буквално се превежда като „корейски дрехи“.

Северна Корея

Материалите, от които са изработени кореспондират на местоположението, според географските ширини, в които се намира облеклия се в нея и неговата социална позиция в йерархичната стълбица. Цветовете в бяло и черно от груб коноп са запазена марка за бедните, символизиращи чистотата и  непорочността в земното съществуване. Пищните, преливащи се краски в червено, жълто, синьо, изработени от изящни и скъпи материали стават запазен тренд за богатите, отразяващ символиката на 5 елемента в източните учения, а именно огън, земя, вода, метал и дърво.

Тест за майсторство на изработващите някога красивите одежди е било шумът на дрехата да имитира шумът на стъпки върху изсъхнали есенни листа и ромон на пролетен поток. Не съм сигурна в наши дни дали все още има подобен майстор на Joseon-ot, владеещ подобни невидими детайли при изработването на изящната дреха.

Витрините на музея са пълни с артефакти от миналото на района. Малък магазин пък предлага какви ли не билки от традиционната източна култура. Паркът вън е добре поддържан и силно се усеща някаква добра енергия – задължителен фактор за строеж на подобни свети и специални места в миналото.

Северна Корея

Истински съжалявам, че на туристи не е разрешена разходка в близките планини, прорязани, както чета, с множество водопади, красиви и гъсти борови гори, които се явяват символ на Северна Корея и любимо дърво на фамилия Ким. А, както по-късно разбирам, са и суровина за производство на разкрасителни козметични и здравословни продукти, местно производство.

В далечината на огромния парк, приютил древното училище, съзирам и голяма, модерна сграда. Обясняват ни, че това е най-добрият в страната Институт по лека промишленост, който в момента е в новогодишна ваканция. Не знам дали се внушавам, но определено усещам живот по улиците на града и като настроение за предстоящ празник.

Северна Корея

Настанени сме в един от най-добрите ресторанти в Северна Корея и, както вече установих, отново без прозорци. Отрупани маси ни очакват с едно от най-традиционните за страната ястия – Sinsello. В кулинарията като неписано правило е прието гозбите да носят името на откривателя си или региона, откъдето идват.

Sinsello е може би единственото в света ястие, кръстено на съда, в който се приготвя.

Той представлява малка метална купичка с издължена среда, която се затопля на огън. В нея къкрят какви ли не познати и непознати за европееца зеленчуци и други съставки. А самата история на появата на толкова удобния съд звучи като приказка. Богат търговец се оттеглил в планините и приел отшелничеството за начин на живот. Дивите зверове станали негови приятели и неотлъчни другари. Как точно е изработил преносимата кухненска посуда остава неясно, но след неговата кончина духът му се настанил в днешните Sinsello и всеки опитал божествения вкус на къкрилото в нея, едва ли някога забравя вкуса ѝ.

Северна Корея

За всеки са предвидени по 11 купички индивидуално Sinsello. Всяка от тях съдържа какви ли не чудни благинки, предполагащи да се добавят в къкрещия бульон и, което аз разпознавам от богатия асортимент, сушени диви гъби, от които страната изобилства, късчета ряпа, много тачена по онези ширини, дребни хапки сушена риба, моркови, зелен лук, месо и кой знае още какво.

Северна Корея

Sinsello се подгрява, весело къкри и започвам едно по едно да изсипвам съдържанието на заобикалящите го купички. Не съм сигурна какво точно ще обядвам, но целият ресторант е изпълнен с невероятен аромат на вкусна храна. И тогава пред мен и спътника ми се появява порцеланово гърне с димящо пиле, което вече сме забравили, че сутринта сме си поръчали да ни приготвят и което се явява традиционно за района. Приготвената птица никак не напомня продаващите се пилета из магазините в Европа, а по скоро ми прилича на гълъб или дребно недорасло още пиле. Изпитвам известна доза скрупули да ям подобно невръстно птиче, но, както чета по-късно, древната рецепта винаги така се е приготвяла. Не съм сигурна дали цената от 100 български лева си струва за подобна проба. Длъжни сме да опитаме празничните им блюда. Нещо, което чак сега забелязвам за последните 24 часа,

откакто сме пристигнали в Северна Корея, това са приборите, с които се храним – метални пръчици за хранене, с каквито никога не съм се сблъсквала при пътуванията ми из Азия.

Оказва се, че металните азиатски прибори са запазена марка за корейците още от древността. Смята се, че са възникнали в миналото в кралските дворове като предпазна мярка от отравяния от недолюбващи ги роднини или съседи. Някогашните, изработвани от сребро прибори са били безпогрешен индикатор за наличието на отрови в храната. Тези, с които се храним в късния обяд преди началото на Новата година не са сребърни, но поне е видно, че по време на обяда не е имало недоброжелатели срещу малката ни група от цял свят.

Лилавият автобус ни очаква и потегляме по притихналите пътища, над които отново е започнала да се стеле лека мъгла. Всеки е потънал в мислите си, а някой и в дрямка. Идва време за почивка. Спрели сме пред един от символите на Северна Корея – Арката на обединението. Чудовищно огромен монумент, пищно разкрачил се над шосето и изобразяващ бъдещия съюз между Северна и Южна Корея, построен в началото на нашия век.

Северна Корея

Доволно нащракали снимки по напълно безлюдното шосе идва време за посещение на севернокорейско училище. Тъмнина е обгърнала столицата и бавно си проправяме път из вечерното задръстване. В мрака виждам училище, което би минало за огромна гимназия от миналото в България. Огромна панелна сграда на 4 етажа, безкрайни студени коридори. Посрещнати сме от пълна с деца и родители зала. И ми иде да потъна в земята от срам. Щедрите ми подаръци, състоящи се от химикали, флумастери, цветни моливчета, придружени с книжки за оцветяване никак не подхождат за младите жени, както си личи в края на своето пионерство (в Северна Корея е прието след 16 години да кандидатстват в партията), а може би вече млади партийни членове.

Северна Корея

С несвързано мърморене ги връчвам в ръцете на любезните им преподавателки и се скривам на най-последния ред да гледам представлението, което са ни подготвили. Повече от час сме потопени в техния свят на танци, музика и думи, които не разбираме, но които действат силно затрогващо и ме връщат в моите дни на пионерче. Спомени, забравени от много години ми припомнят моите срещи с видни другари, общественици от България и чужбина в образцовото училище, където учех. Севернокорейските момичета се покланят и след бурни аплодисменти от наша страна и на гордите им родители и училищни наставници, срамежливо позират за снимка. С облекчение напускаме образцовата севернокорейска гимназия и им пожелаваме успешна и щастлива Нова година.

Северна Корея

Дошло е време за нашата новогодишна вечеря, която ще е в центъра и много близо до площада, където по-късно ще се смесим с тълпата и наблюдаваме празничната заря. 12 часа сме на път при непрекъсната смяна на температурите с близо 20 градуса амплитуда. Из автобуса се разнасят първите кихавици и кашлици, предвестници на наближаващата зараза, която не пощади никого.

Северна Корея

Улиците са пълни с хора. Голите зимни дървета пищно са натежали от неонови лампички. Отново минаваме през безкрайни лабиринти, за да се доберем до обилно подредените маси с храна, които ни очакват. Усещам как започва да ме втриса и със спътника си поръчваме по голяма водка, за да се сгреем. Барът е богато зареден с какви ли не напитки от цял свят. Минава цяла вечност, а чашите ни си седят празни и на помощ идва водачът от севернокорейска страна. Със суровия си типичен изказ говори нещо на обслужващия персонал и пред нас се появява цяла бутилка водка. Подарък от партията за групата ни, по случай Нова година. Подобен жест силно ме озадачава и в съзнанието ми се прокрадват бележки, които съм чела за Северна Корея от посетили я преди мен.

А дали този бар, освен наредените бутилки по него разполага с нещо друго? Все по-силно се загнездва мисълта, че бутилката „Смирноф“ пред нас е част от декорацията на ресторанта и като такава, дори не е предвидена за консумация и откъдето идва последствието, че не е предвидена за продажба. Пийвайки и хапвайки доволно, сме наблюдавани от група военни, седнали на отсрещната маса. Настроението в този момент е трудно за описание. Иде ми гласно да попитам, а севернокорейците не празнуват ли в ресторант, но тактично пазя мислите си.

Точно час остава преди полунощи. Върнати сме за малко в хотела, където са ни раздадени топли, сгряващи лепенки и където всеки се запасява с нещо с висок градус от не лошо заредения магазин. Площадът е препълнен, сцената ехти от песни на живо, изпълнявани от известни и любими севернокорейски звезди на минус 20 градуса температура.

Северна Корея

Небето е озарено от какви ли не светлинни ефекти.

Северна Корея

Часовникът отброява последните минути на отиващата се година и нощта е разтресена от мощна заря. Чувствам се като частица от заобикалящата ме жива маса и от сърце си пожелавам, както и на целия свят, година без войни и по-добра за всички ни.

И точно мислейки, че грандиозното шоу е приключило, небето се изпълва с дронове. Сигурно са 20 на брой и в строга конфигурация изписващи 2019!

Всички сме като омагьосани от появата им и някой пуска шега, че може би са тези от летище Гетуик, Лондон, които в момента се издирват. Малките машинки както неочаквано са се появили, така и неочаквано си отиват. Време е и за нас да си починем. Единствените няколко часа, в които сме оставени сами. Цялата група си говорим и вдигаме наздравици за новото начало.

(следва продължение)

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

  1. Живолюб Дичев на

    Много интересно . Там има ред и дисциплина. Иска ми се и в България да беше така. За съжаление всичко тук отива в канала. Очакваме продължение на разказа .

Коментирай в Delo.bg