Обществото се държи на два устойчиви стълба – архитектурната цялост на прекрасното съвремие, а вероятно и „светлото“ бъдеще – днешните Яхин и Воаз, държащи Храма на човешкия упадък, равностойните упадък и съгрешение. Чували сме кампаниите, обявяващи се против детската проституция, срещу кибер престъпленията, които целят именно това – склоняване на млади момичета да извършват сексуални услуги срещу определено заплащане. Какъв избор, обаче имат тези момичета, след като бабите на някои от тях упражняват тази т.нар. древна, но обичана професия.
Вероятно, гледали сте репортажа в „Господари на ефира„, който показва как бабичка, на видима възраст между 60 и 70 години проституира и сводничи зад камуфлажа на тонизиращия масаж. Предполага се, че наивниците, които отиват просто за възстановяваща процедура, липсват, а масажното студио бачка единствено и само като бардак, като местенце, в което да „олабиш жилата“, да помачкаш малко сбръчкана плът и да си покаже младежа, както казва маманчето „патката“.
Столичният вертеп си има и филиал, централа – в западната част, клон – в източната. Бизнесът се разраства. Съвременните публични домове вече не са в модните агенции, а в масажните студия. Проституцията под една или друга форма е пропълзяла във всички форми на социалния живот, но отдаването на плът за пари отдавна не е морален проблем, а икономически.
Спомняте си, преди години, когато господин Доган имаше желание да пише закон за проституцията, воден от чисто икономически интерес, е може би и здравен. Някой друг милион в държавата под формата на данък, който би могъл да бъде откраднат никога не е излишен, пък нека данъкът да мирише на телесни сокове, семенна течност, сифилис, СПИН, но както е казал император Веспасиан – парите не миришат. Търсенето определя предлагането, а колко добър търговец си, е въпрос на лични качества, независимо дали предлагаш ошаф или сочна джанка. Клиентите са различни, вкусовете – също, а и в крайна сметка продаваш това, което имаш и в не редки случаи отлежалия и опитен ошаф е по-търсен от ненапращяла зелена слива.
Аз няма да се занимавам повече с икономическия аспект на проблема, той за всекиго е ясен. Пазарна икономика! Дали трамбовката на изгнил плод струва 30 лева за 30 минути или Концерт за тромпет и оркестър в ми бемол мажор на Франц Йозеф Хайдн струва 20 лева, не ме интересува. Интересува ме как това бабче, което вероятно има и внуци, ги възпитава, обгрижва и целува със същата уста, с която е солирала концерта на великия композитор.
Закономерно звучи бизнесът да има приемственост, занаятът се предава от баща на син, от баба на внучка. Играта на котенце с патенце бележи житейския път и то, както се вижда, до преклонна възраст. Бивши курви няма, точка по въпроса. И ако можем да оправдаем даряването на ласка, то склоняването към проституция на момиче, което си търси работа като масажистка си е тежко криминално престъпление, заради което бабичката трябва да прекара остатъка от палавия си живот в Сливен. Е да, ама не. Светът на непослушните бабета е по-голям, отколкото си мислите, по-голям от Вашата лична вселена, по-голям от монолитната панелка в ж.к. Люлин, Обеля, Младост, в която живее една от многото баби, подпомагаща пенсията си с неморални орални и мануални упражнения.
Такава е реалистичната картина, по-истинска и по-хладна от епизод 100 000 на Биг Брадър. Там, в реалността, някоя друга Кичка, доста по-натурална ще отмерва времето с размаха на увисналите си гърди и снаряда на вулгарния си речник. Там, животът е като гнойна пъпка, не знаеш накъде ще избие, знаеш само, че ще ти струва не повече от 40-50 лева за час.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
