Водевилът Ивайло Калфин

0

Тези дни ми направи силно впечатление едно интервю с вицепремиера по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Наред с безумната и обвита в мистериозна тайна пенсионна форма, наред със спорното си политическо минало, завладян може би от патоса на властта, а не от идеята за промяна, министър Калфин изрече една, на първо четене и слушане абсурдна идея, а именно, че младите трябва да бъдат задължени да не емигрират веднага, след като завършат. Под младите трябва да се разбират младите хора, бъдещи студенти, а не бабите и дядовците, над които като вечна сянка е виснала гилотината на очакваната пенсионна реформа.

Калфин обича да задължава, вероятно обича и да заповядва, но в случая обича да задължава, може би и той се чувства задължен на господин министър-председателя на Република България, на господин президента Георги Първанов, на червения електорат, на еврейския си произход, на щастието да се роди в горещия казан България с лична покана, за лично щастие.

Та така основният демократичен и либерален принцип, принципът да си свободен, е потъпкан от господин вицепремиера. Искат да ни задължат, да задължат децата и внуците ни, сякаш са ни дали нещо в замяна. Не, че не откривам логиката в казаното. Господин вицепремиерът дори дава пример с някакви образователни програми, които давали образование на желаещите, а след това ги ЗАДЪЛЖАВАЛИ да останат в страната.

Питам се задължават ги да стоят просто в страната или ги задължават да работят освен това. Намират им работа по съответната специалност, със заплата, от която се реваншират за получения шанс за образование ли? Простете за невежеството, аз не съм много запознат, но би било добре като рекламирате някакво задължение или по-скоро идея за явна забрана… да бъдете мааааалко по-подробен.

Бих искал да попитам и какво става, ако забраната не се изпълни и някой младеж вземе, че напусне страната? Има ли неустойки?

Всичко би звучало много по-добре, ако просто си формулирате отговора по друг начин. Естествено, че ако някой инвестира пари в друг, ще иска и ще очаква този друг да възстанови по някакъв начин разходите, но не със забрана, а с реална възможност. Ще цитирам даденият от господин вицепремиера пример:

„Например, това са специализациите на медиците. Там, където държавата е платила 5 години обучение и после още 5 години за допълнителни специализации, трябва да се очаква този човек да остане поне 5 години в страната и да работи. Това е скъпо образование и за този специалист са похарчени значителни ресурси. Не навсякъде, но в България трябва да се въведе ангажиментът за оставане след завършване на образование, особено при скъпо и дълго обучение.“

Край на цитата.

Опитвам се да анализирам казаното… Казвате, че държавата плаща обучението на бъдещото медицинско лице 5 години, после специализацията му още 5 години и вие все пак сте снизходителен и искате да остане САМО половината от образователния си период? Благородно, но Вие искате просто да остане или искате да работи като лекар или друго медицинско лице в страната? И предоставяте ли му реаланата възможност да упражни и да се развива в така святата професия?

Пак ще кажа, че аз разбирам логиката, но ми се струва, че цялото изказване на Калфин е някакъв вид говорен „лапсус“, лутащ се между добрата идея и трагичната истина. Програмата е хубаво нещо, още повече образовталената и здравната, но само когато има резултат. А най-тъжното е, че голяма част от тези, по образование лекари, инженери, музиканти, художници, адвокати и т.н. отиват в чужбина, за да упражняват неквалифициран труд.

Ръцете, които трябва да държат скалпела или да галят струните на музикалния си инструмент държат чук или мотика в емигрантската реалност. Очакваме от Вас, господин вицепремиер да им дадете възможност водевилът, в който живеем да има хепиенд и купчина възможности, вместо проста забрана.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg