ТВ7 – истината зад тъмните министерски очила

0

Пиша, чета, гледам, слушам… Глаголи в абсурдно изгубено време! Глаголи близки и познати, но и далечни и неразбрани.

Кога за последно ЧУХТЕ хората около себе си? Кога осъзнахте и разбрахте какво Ви говорят?

Живеем във вакуумно честотна среда, в която резистентността се изразява в чинно отразяване на Бойкоугодните дела. Не го разбирам, не го приемам и не съм съгласна да бъда част от именно тази медийна среда.

Да Ви разкажа ли какво става в ТВ7? Защото мога! И ще го направя по една единствена причина – това са хората, с които споделих последните две години от живота си. С някои повече – с други по – малко. Но всеки един от тях остави в мен много ясна и трайна следа. Това са човешки същества. Те имат свои житейски съдби, които остават НЕчути, НЕвидяни, НЕразбрани и до този момент НЕнаписани…

Няма да говоря с имена, но ще Ви опиша тези прекрасни хора, с които имам честта да се будя всяка сутрин, след като съм посрещнала с тях залеза предния ден…

Моят ден обикновено започва в 4.00 ч. – нищо драматично, страшно и тъжно. Аз съм го избрала преди цели 14 години, когато започнах работата си в Нова ТВ. Като координатор, като човек за всичко. Не се срамувам, напротив, гордея се с това, че съм минала по цялата хранителна верига на ТВ бизнеса. Или поне през тази, която си струваше, която избрах, за да живея достойно. (Защото има и една друга, за която някой ден ще напиша и в нея ще се припознаят доста „моралисти“ и радетели на свободното слово, правдата и т.н. клишета).

В студиата на ТВ 7 ме посрещат хората, с които бих искала да продължа да работя, защото това са тези почтени и честни хора, с които съм си мечтала да бъда в екип. Всеки един от тях има своята житейска тегоба – свои мотиви да дойде и свой контрапункт да не работи повече с нас. Слушам разговорите им – човешки, истински, изпълнени с толкова любов и болка… Те имат деца, които се разболяват, които не са приети в общинска детска градина или имат изпити, за които трябва да се готвят. Те имат съпруги и съпрузи, за които да се грижат. Имат майки бащи, които живеят с мизерни пенсии, имат кредити, и… Също така са честни данъкоплатци на държавата!

Слушам ги, докато пускам поредния репортаж за миньорско семейство, което си чака заплатата, за поредното семейство, което няма пари да си плати тока, зъболекаря, операцията на детето си…

Слушам ги и виждам празните хладилници на стотици хора, които не могат да изпратят децата си на абитуриентски бал, не могат да си платят лекарствата, тревожат се, че нямат пари да купят подарък за празника на любим човек. ЧУВАМ ги, и ме боли!

И знаете ли? Дори и да не ви интересува ще ви разкажа историите на хората около мен. Дори и те да не искат, заради гордостта си да бъдат персонализирани, аз имам моралния дълг да ви ги разкажа – просто истории – истории, които всеки ден като продуцент аз пускам за хора, които не познавам, но са част от обществото ни. Истории, които репортерите правят безмълвно с надеждата да помогнем на поне „и още един човек…“ Но те самите са вече част от тези персонажи. Те самите са отритнати, нечути, дискриминирани и все по-често се питат къде е държавата?

Как да им кажа къде е? Как да им обясня, че държавата е всичко, което те снимат. Целият анормален свят, в който те попадат всеки ден, в който те живеят всеки ден. Те са още деца, но болката, умората и разочарованието от живота в това териториално разложено образувание вече се чете в очите им… Но въпреки всичко те са прекалено доблестни и горди да се откажат и да изберат най-лесния път – емиграцията.

TV7, With meТехните истории за хора, на които ние помагаме, въпреки собствената си безнадеждност сякаш остават нечути също като самите тях. Но те се борят за чуждото щастие, въпреки собственото си безпътие, въпреки кредитите, липсата на алтернатива и … въпреки държавата!

Защото сме решили да бъдем себе си, да сме тук и сега. Срещу системата, срещу беззаконието, срещу апатичността на т.нар. ни „колеги“, които все още не са разбрали какво следва и за тях. Сега са „ТОП“, но утре ще са в нашето положение, защото решиха, че могат да неглижират опитите на едно правителство да убие свободата на словото. Да я смачка с полицейщина и да потъпче законите. А нашите „колеги“ – страхливи, раболепни и услужливи решиха, че Василиса наистина може да е гола, но и облечена, да дойде пеша, но и не съвсем… Защото някой им каза, че Кашчей е герой от американски комикс… Но пропусна да им разкаже за Кронос, който изяжда отрочетата си!

Т.нар. „КОЛЕГИ“, не се самозалъгвайте! Утре Вие ще сте на нашето място. Утре Вие ще се наложи да браните честта и достойнството си, въпреки, че вече такова едва ли Ви е останало… Когато достигнете своя блян нас да ни няма, ще Ви кажа какво ще стане с Вашите уютни, засега, местенца…

И на Вас ще Ви бавят заплатите, и на Вас ще ви тропат на вратата частни съдебни изпълнители, и при Вас ще идват сметки, които няма как да платите, защото не сте получили възнаграждението си. За разлика от нас Вие получавате възнаграждение за послушанието си – това е истината и е крайно време някой да я каже на глас!

На какво се надявате, „колеги“? Че ще Ви се размине? Че Вие ще останете Бойкоизбраните во веки? Спомнете си началните години на ТВ7, когато Борисов арогантно обясняваше на „другите“, че си има телевизия (бел. авт. ТВ7)!

Аз съм платила своята висока цена, за да мога да казвам какво мисля и не очаквам от вас да направите същото, защото мишкуването е начин на живот. Не на позиция или медия. Мишкуването е начин на мислене, скъпи „колеги“!

Прекалено много време Ви отделих!

И по тази причина спирам да се занимавам с незначителните Ви персони. Но ще напиша още нещо за хората, с които работя всеки ден от две години насам.

Всеки ден, ние като екип – продуценти, репортери, оператори, режисьори, асистент -режисьори, тонрежисьори, инженери, асистенти-студио, шофьори, координатори, организатори и т.н. показваме за Вас нещата от живия живот. Нещата от първо лице, без санкцията и въпреки тази на изпълнителната власт. На същата тази власт, която се закле официално в парламента, че ще служи на народа си… На целия народ – не на зрителите на НТВ, БТВ, БНТ или Канал 3, на народа! Конституцията на Република България е категорична!

Чл. 76. (2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2

Говорим за кредити и сървъри, за държава и интереси… Интереси, но чии? Именно хората, които са се клели във вярност на ЦЕЛИЯ народ, просто са абдикирали от задълженията си. Министър-председателят, министрите и другите членове на изпълнителната и законодателната власт, които са положили клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България, отказват да гостуват в ТВ 7, с което обслужват личните битки на модела #КОЙ и не спазват смисъла на клетвата и буквата на закона! Комплексите на група, да кажем наречени държавни мъже, които си играят със съдбата на милиони наивници, припознали ги единствено заради уличното им бръщолевене, което е лесно смилаемо и се приближава до текстовете на характерните и любими на масите музика не решава проблеми, дами и господа!

Тези хора са нарушили трайно и безапелационно клетва, дадена пред най-висшия закон в страната – Конституцията и пред Бог, защото ние сме православна държава по смисъла на същия този Закон.

Ние по-малко граждани на България ли сме от зрителите на/и работещите в другите медии? А миньорите в мини „Чукурово“ по-малко граждани на България ли са от обитателите на Филиповци, на Столипиново, на Меден рудник… на ромската махала в Гърмен?…

цигани, ТВ7, Бойко БорисовЗащото на нас искат да ни дръпнат шалтера, нас премиерът пренебрегва и нарушава клетвата си, като отказва отговори на основните и наболели държавни въпроси, от които се вълнуват зрителите ни, вълнуваме се и ние като (все още) част от народа на тази държава. Също както и на миньорите от мините, които не взимат заплати пети месец и като капак им изключват и тока. Докато циганите от изброените и неизброени квартали никой не им търси сметка дали някога са го плащали…

Но за разлика от нас, циганите могат да бъдат купени за комфорт, въпреки законите и за един простичък жест – пускане на бюлетината!

Виждате ли тънката нишка? И дали някога някой ще се надигне срещу дискриминацията в тази държава? Срещу магнолизирането на мисленето и резистирането на министерския монопол!
Това трябва да спре!
Горчивият смях зад тъмните очила отдавна не заблуждава никого!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg