До Мелбърн и назад

0

Хайде стига с тази политика, с този бизнес, с вечния недоимък. Блажени ще да са непросветените… Думите – корупция, измама, леви, десни, големи, тесни, криви, прави, меки и корави, хазяйнически се настаниха в съзнанието ни, до степен, в която друго не съществува. Зависимостите работа-сметки, аванс-заплата, лошо – по-лошо определя мирогледа и посоката, в която ще върви българският човек. И знаете ли какво? До толкова сме обременили съзнанието си, че дори не си даваме сметка, че около нас се случват и добри неща. По-времето на някоя „мирна“ и „неплатена“ демонстрация и по времето на някоя нечистоплътна телевизионна новина, по времето на АБВ-ета, БСП-ета, БМВ-ета и чевермета едно българско момче от град Хасково за втора поредна година спечели австралийската тенис публика.

Григор Димитров Мария ШараповаСъс скромния си и безупречен външен вид, с не по-малко атрактивната си приятелка и най-вече с големия си талант, Григор Димитров сложи името на страната ни толкова високо, колкото е това на Испания, Швейцария, Сърбия, Великобритания и прочие.

Значи все пак тук не сме съвсем стерилни за нещо хубаво. Нещата обаче отново са опаковани с омраза, ненавист, лицемерие и национална измяна. Да, национална измяна! След кратка справка из спортните интернет форуми, останах потресен от коментарите, които целенасочено осмиваха, оплюваха и омаловажаваха таланта и позицията, при която Григор играе като равен с равен с най-големите в тениса. Липсата на малко доза късмет и може би националната вяра и подкрепа не му стигнаха да отстрани състезаващия се за страната, измислила тази аристократична игра – Анди Мъри.

Е, защо бе българи, защо? Кой ще ни уважава, ако сами не се уважаваме? Кой ще ни помогне, ако първо сами не си помогнем? Кой ще ни обича, ако ние самите не започнем да се обичаме? Плюйте политиците, плюйте банкерите, плюйте футболистите, ама защо скверните редкия повод за гордост на нацията. Спортът е като шоу бизнеса, това е световна реклама, българското знаме вече се разпознава в Австралия, Америка, Азия, в целия свят, а водачите в ранглистата на професионалните тенисисти предричат на Гришо титли и още по-бляскаво бъдеще.

Григор Димитров, МелбърнЕ, това не ви ли стига? Не се ли уморихте от негативизъм? Не ви ли писна от злоба бе? Завиждате ли му? Аз да! Благородно му завиждам, но се гордея, че в цялата мрачна картина има лъч светлина, както през 94-та с футболистите, така сега с тенисистите. Григор е пример, че всичко е възможно, че всичко подкрепено с достатъчно труд и вяра, има бъдеще. Григор е пример не само за нас, но и за всички, които обичат спорта.

Сърбите имат своя голям играч – Новак Джокович, и когато той оглави ранглистата и спечели Уимбълдън преди няколко години – цяла Сърбия осъмна с билборди на националния си герой. Цяла Сърбия не спа (заради часовата разлика) и подкрепя своя сънародник в битката за трофея. Никой дори и не си помисли да му се подиграва… И защо да го прави, кой може да се подиграва на човек, който е постигнал повече от него, напълно честно и с много години упоритост и труд. Кой? Българите, разбира се!

Тук е голямата разлика между нас и съседите – гърци, турци, сърби, румънци. Те ценят корените и традициите си, а ние не. Те имат своите успехи извън балканите, такива като: Таркан, Моранди, Елена Папаризу , Костурица, Брегович, Иванович, Видич, Джокович и прочие, а ние си имаме един Гришо и искаме да го унищожим, просто защото не можем да го понесем.

Накрая ще завърша с една поговорка, която обяснява до голяма степен житейската ситуация, в която живеем и от която няма как да излезем. Гнусно и жестоко. Но все пак вярно: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“!

Браво Гриша.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg