България си има своя герой и неговото име е Левски. Когато посягаме към неговата личност, следва да пристъпяме тихо и внимателно, като в храм. Това е нашият храм.
Тезата Левски има две основни измерения. Първото е фундаментално не само за развитието ни като нация, но и дори за простото ни просъществуване като народ (опасност от заличаване има!). Революционери като Левски и Ботев са с ореол на светци (особено Дякона) поради една проста, изначална реалност. Когато говорим за тях и делото им, обичайно на преден план изниква мисълта за тяхната борба срещу поробителя. И чак сетне по важност иде основната, несъкрушима сила, която е вдъхновявала гордите ни българи да поемат пътя към смъртта. Любовта им към Отечеството.
Не омразата към тиранина, а любовта към род и родина.
Това усещане е толкова силно, че може да преобърне света. Любовта към Отечеството е святото чувство, което събира в себе си и обичта, и дълга.
А днес, как сме, като сме се толкова вторачили във висналите по стените портрети на Левски? Днес любовта към Отечеството е заменена със съвременна омраза, която се нарича тотален хейт. Той всъщност е малко по-различен, защото включва и апатия, и нищо-не-правене, само много-говорене на бързи, но празни обороти. Хейтваме себе си, ближния, комшията, чорбаджията (шефа, де), хейтваме си моренцето (лайкваме до несвяст византийските плажове), хейтим с кеф цялата държава. Не съм чула скоро някой да употребява думата Отечество. Особено се хейтим по пътищата (там направо се убиваме), в училищата, в парковете, що не и по улиците, посред бял ден. Хейт до хейт, мила моя майно льо. Де си, Апостоле…
Другото мислене покрай днешния ден е онова за предателството. Е, то също се е генномодифицирало. Вече се нарича прецакване. Всички сме прецакани. Прецаквани сме всеки ден, а и ние прецакваме другите. Прецакват ни управляващите, тях също някой току ги прецака. Прецакване му е майката, дами и господа. Да не сме прости та да не прецакваме, щом ни прецакват… Я сега как ще ги прецакаме гърците, щом те така подло ни прецакват бизнеса. Лоялност, толерантност, търпимост, разбиране, чиста и свята република??? Това що беше? Полъх от миналото или някакви мухлясали и нефешън человешки атрибути?
Такива ми ти работи, Апостоле. От любов към Отечеството превключихме на хейт, дори не умеем да мразим като хората. Опусталяхме откъм сили духовни. Прецакана работа…
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
