170 години от рождението на Христо Ботев

0

Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г в красивия подбалкански град Калофер в семейството на даскала Ботьо Петков и Иванка Ботева, определяна от своите съвременници като една от най-красивите българки.

Ботев началнаОбразованието си Ботев започва в Карлово, където учителства баща му. През 1858 г. семейството на големия ни поет се премества в родния му град и така младият българин започва да учи в тамошното трикласно училище, където отново учител е баща му. Ботьо Петков опитва неколкократно да изпрати сина си да учи в Русия чрез Найден Геров, който по онова време има дебели връзки в Русия. През 1863 г. мечтата на Ботьо се сбъдва и Христо получава стипендия и заминава за Одеса. Там той започва да пише и да се формира като писател под влиянието на редица руски автори. Христо Ботев трудно се вписва в учебната среда и след определен период напуска училище. Настоятелството му дава сума, с която да се върне в България, но младият българин иска да остане в Одеса и отказва да се прибере. Започва да преподава частни уроци и по този начин се издържа дълго време.

През 1866 г. е назначен за учител в малко българско село в Южна Бесарабия. Година по-късно получава лоша вест – баща му е тежко болен. Младият Ботев няма друг избор и се връща в родния си край Калофер. През същия период издава „Майце си“ с помощта на Петко Славейков.

През същата година произнася пламенна реч по случай деня на славянската писменост и култура, притиснат е от турските власти и заминава за Румъния. Във Влашко успява да се запознае със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на престоя си в чужбина младият българин се формира като личност и успява да развие качества на революционер и родолюбец. Записва се в четата на Жельо Войвода, но поради различни причини тя се разпуска и не достига до България.

ботев 1

Остава да живее в пълна оскъдица и едва свързва двата края. Във Влашко се запознава с Васил Левски и споделят горчивите си опити за революция. Сближават се, а Ботев е очарован от начина, по който Левски приема и се справя с несгодите.

През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар. Месец по-късно в Букурещ сред българската общност се появяват слухове за присвоени от него обществени средства. На 30 септември той напуска БРЦК и не участва в неговата дейност непосредствено след провала на Старозагорското въстание.

Ботев организира своя чета след като през април 1976 г. заминава за Одеса и Кишинев, където получава финансови дарения. На 1 май той се връща в Букурещ, където към Ботевата чета се присъединява и друга добре въоръжена група. На 16 май в Гюргево Част от четата му се качват на кораба „Радецки“. Ден по-късно Ботев принуждава капитана на плавателния съд да спре край с. Козлодуй. От там четата на Ботев за отправя към Враца. След няколко престрелки с черкези и друг башибозук в района на центъра на революционния окръг, Ботев и четниците достигат връх Вола, където започва ожесточено сражение с турците, по време на което четата остава без муниции. На здрачаване на 20 май, по нов стил 1 юни, Ботев загива от куршум и революционерът умира на място. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина. Османците отрязват главата на Христо Ботев и я излагат на площада във Враца, който и до днес носи името му.

Ето и едно от незабравимите му стихотворения – „Борба„:

В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памят често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“

Показана е 1 от 1 страници
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

          


Коментирай в Delo.bg