Парадоксално, когато излезем от утежняващата вината символика и започнем да говорим с детайли, с примери от науката, тогава разговорът става истински интересен.
Март 2015 г. наистина се оказва месецът на жените. Въпреки всичките начини, по които жените все още са по-скоро виждани, отколкото чувани, има вдъхновяващи примери и за вече извоюваните победи.
Кърменето на публични места се нареди сред актуалните теми на седмицата, а това, което прави впечатление, е все по-масово срещаната позиция, че то е естествено не само за майки-хипарки, които прекарват лятото в палатки и ядат хляб с лимец – да перифразирам една приятна статия на колеги, на която попаднах. Случаят е показателен заради подтекста, че ако гърдите не са част от привлекателка опаковка или са за консумация от някой друг, но не и мъж, те не са за показ. Проблем е не само, че като общество сме по-притеснени от гърдите с майчино мляко, отколкото тези със силикон, но и че смятаме за приемливо да направим забележка на майката. Все още е рано да обявим 8 март за ненужен празник и да се потупваме по гърба за извоюваната победа.
След като преди 2 г. Анджелина Джоли сподели в статия много личното си решение да си направи двойна мастектомия, сега тя премахна и яйчниците си заради много високата опасност да развие рак, тъй като е носител на гена BRCA1. Това не е избор, продиктуван от „псевдоевропейски/западни ценности, които ни се насаждат“ – каквато теза може да се чуе. Когато си майка на 6 деца, като знаеш, че имаш 50-87% шанс да развиеш рак, от който са починали майка ти, леля ти и баба ти, това е осведомен, труден, личен, но най-вече отговорен избор.
Потенциално опасни последствия имат и подигравките към мъже, които обръщат внимание на здравето си. Те са изкарвани „женчовци“. Символиката на пениса и важността, че мъжът вкарва, но не му вкарват, е сред най-силните в обществото като цяло.
По-горе говорим за символи: какво означава да си мъж, да си жена, какво са гърдите, какво е здравето. Опасно е, че за мнозина символичното тълкувание на тези думи е по-важно от реалността. Двата случая – с Джоли и с майката в мола – удобно за тази статия идват в „Месеца на жената“. Всъщност обаче те не са женски случаи, а са повод да навлезем в истинския разговор за страховете на всеки от нас:
*за здравето на нас и на близките ни;
*за евентуалните опции, ако имаме проблем с плодовитостта;
*за избора дали изобщо искаме деца;
*за ограничаващите норми на поведение, наложени според биологичния ни пол
и за още един куп други теми, за които само си мислим, че има правилна и грешна позиция и че това прави воденето на разговори по тях безсмислен. Оставете символите настрана и да опитаме пак.
автор: Андреа Пунчева
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
