Sex, Drugs, Volksmusik – лайфстайлът на постмодерните мутри

0

Няма начин да не Ви се е случвало. Намирате се на площада, на който и да е голям европейски град. Потънали сте в атмосферата. Погледът Ви акостира в ювелирната архитектура на катедралата, аромат на кафе и канела се носи от съседните заведения, улични музиканти интерпретират по пленителен начин Моцарт, млади двойки се гласят дълго за красиво селфи и изведнъж мъжки глас надвиква целия този приятен фонов шум със звучното и отчетливо „Къде си, бе, к*ре?“

Не желаеш да се обърнеш. Не даваш знак, че си разбрал. Не ти се иска нито да говориш този език, нито да си роден на една и съща географска територия с този човек. По-скоро би потънал вдън земя, отколкото да признаеш, че нещо те свързва със специфичното женско мякане от българския североизток, което описва зад гърба ти в детайли „новите парцалки от Prada и обувки от Gucci“, с които к*рът току-що я е сдобил.

Европа е новата модна арена на постмодерните мутри и български чалга богаташи. Там те развеждат на каишка /задължително от Louis Vuitton/ новите си женски завоевания, пръскат бицепси, шляпат неподправено с джапанки и джвакат дъвка за повече авторитет.

Един подобен типаж ми се яви наскоро в Холандия на опашката на увеселителен парк, облечен с тениска с надпис „Sex, Drugs, Volksmusik“. Не, навън не беше Слънчев бряг в края на 90-те, не се чуваше „Само да те гепна, дънките ш’ти цепна“ и наблизо не беше култовата дискотека „Лазур“. Просто вече постмодерните български мутри са по-прикрити, пътуват из Европа с куфари, не със сакове и запазените им знаци не са ланците и бръснатите глави, а видими надписи на модни марки, с които са брандирани от глава до пети. И никак не се притесняват от нелепата гледка, която представляват с невъзпитанието си, липсата на мярка и арогантността. Защото навсякъде по света по дрехите посрещат, но по ума изпращат, ако изобщо те посрещнат втори път.

sex, drugs, volksmusik, секс, наркотици, народна музика, чалгаСпокойно, вече може да се похвалим с износ на автентичен българо – мутренски манталитет. Той се характеризира с безизразен поглед, арогантен лайфстайл и неподправено чалга излъчване, което ни се натрапва още в самолета. Там постмодерната българска мутра сяда винаги първа и никога не казва „добър ден“. Спи по време на целия полет и се събужда само, за да притесни стюардесата с искане на бутилка Chateau Lafite 1787.

Докато европейките са тихи, спретнати, винаги с ревер, с подредена коса и с чаровна усмивка, жените на постмодерната българска мутра са винаги кисели и вечно забили поглед в телефона, като че ли през него ръководят Токийската борса. Тези българки шашардисват с тежък грим, сякаш току що са слезли от пилона на нощното заведение, с крещящи цветове и дължини на дрехите и с развята коса, която в най-добрия случай е хваната на конска опашка, за да подчертае татуировката на шията.

Постмодерната българска мутра мрази „бозавите“ европейки, но повече от тях мрази европейците. В неговите очи те са „зализани сдуханяци“, на които никога не може да се разчита за едно каре белот на високи децибели, за една гонка по магистралата или за бой с кучета. Европейците няма да ти извадят оръжие, когато паркираш на мястото им и няма да се гонят с полицията, когато минеш покрай камерата със скорост, която не се лови от радара, следователно за чеп за зеле не стават. Европейците най-много да облекат тениска с надпис We believe in people.

На този фон тениската с надпис Sex, Drugs, Volksmusik на нашенците в Европа си е съвсем закономерна. Тя е нашата себеизява и нашата идентификация. Тя е вместо онова гордо тупане по гърдите „Булгар, булгар“, с което вярваме, че ще разтресем света.

Но тя е и нещо много повече – бялото знаме на все по-рехавата и капитулираща българска ценностна система.

Защото, от където и да го погледнем, два свята сме. А в България сме доста объркани по въпроса кой от тях все пак е излишен.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg