С какво бе грешен ти, грешнико…

0

Света Марина, празник, грешникСмирена утрин е, празникът на Св. Марина – закрилницата на здравето и водата. Вятърът нахалства, опитвайки се да прогони диханията на лятото. Малко и тясно параклисче в края на селото, пазещо вечността на мъртвите. Стари, избледнели икони, пропити със сълзи от молитви, олющени стени, напоени с ароматен тамян, мозаечно-восъчен под – там чедата търсят своя Бог. Топлината от горящите свещи се смесва с жегата навън и задушава непоносимо, но за някои хора тя е тази, която къса веригите на живота, оковали страдащите души.

Свещеникът припява, всички са свели главите си, а аз единствена се прекланям пред Бог дълбоко в себе си. Поклонът на жената, стояща до мен, причинява неудобство в мислите ми. Това предизвиква чувството ми за грях, защото се осмелявам да погледна Бог в очите и да му говоря. И въпреки това не спирам да вярвам, че ние сме едно и тази наша обвързаност е безусловна. Отдавам се отново на усамотението и литургията, усмихвам се на себе си и благодаря, че съм част от живота.

Два часа отлитат безпаметно. Изпитвам покой. Светът около мен е спрял, не чувам вече свещеника, не виждам монахините, сляпа съм за иконите и за целия олтар, но нито за миг не съм оставила Бог. И той не ме е оставил. Идилията ми е прекъсната от настоятелния въпрос на отеца, приканващ към посвещение в тайнството. Усещам как някой се промъква зад мен с мълчаливия призив да му сторя път. Обръщам се и изведнъж засяда ужас в гърлото ми. Осъзнавам се, сякаш не съм присъствала тук, и забелязвам, че малката черква е препълнена с миряни, а пред мен стои най-окаяният човек, който някога съм виждала. Стар, сакат, с измъчено от болка тяло, с изстрадало от тъга набръчкано лице, със скъсани дрехи и обувки, беден, болен, безличен. Къде ли е бил този нещастен непознат през цялото време? Но ето че той бе единствен, който пожела да изповяда греховете си и да яде, и пие от Божието тяло.

Света Марина, празник, грешникС какво бе грешен ти, онеправдан от живота грешнико? Какво имаше да споделиш с Бог? За какво блестяха очите ти, които са виждали повече печал, отколкото радост? Откъде беше намерило сили обезобразеното ти тяло, превито от изпитания? И единствената ти саката ръка, която се кръстеше по-често отколкото моята здрава. Застана ти смирено пред олтара, едва успявайки да се наведеш. Но ти дори се поклони, което ме накара да се поклоня заедно с теб, но пред теб, грешнико.

Блажен беше ти, който беден, бездомен и болен беше дошъл съвсем самичък, за да потърсиш прошка. Блажен беше, защото не познаваш суетата. Блажени бяха дълбинните ти, плачещи и молещи очи, които търсеха милост. Блажен беше духът ти, който отдавна се е отделил от земята и от самия теб. Ще бъдеш винаги блажен, макар и наказан от живота.

Света Марина, празник, грешникЗащо са ти броени години, изпълнени с изкушения и материални блага пред вечността, където ти ще бъдеш истински богат, а всички ние, които те гледахме днес, бедни духом? Защо са ти дрехи за тялото ти, което е обречено да изгние, когато твоят дух ще бъде навеки свободен? Защо са ти бижута по ръцете, които нямаш, когато там горе няма да ги притежаваме?

Блажен ще бъдеш ти, грешнико, защото чрез своето безкрайно земно страдание си се превърнал в любов, в светлина. Блажен ще бъдеш, защото те ще те изцелят. Блажен ще бъдеш, грешнико, защото си най-близо до Бог, пред когото останалите се прекланят. Вярвам, че вече си се пренесъл, но с последните си сили се стремиш към чистотата. Вярвам, че ти не си обречен като всички нас. Благодаря ти, странен и безличен грешнико, който имаш истински сияещо лице, излъчващо обич и смирение. Благодаря ти, че се разкри пред мен, непознатата, здравата, облечената, цялата, която има по-нечиста душа от твоята. Грешни сме, грешнико, но ти си намерил пътя към вечността.

автор за ДЕЛО: Живка ПопатанасоваЖивка Попатанасова

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg