Разследване на ДЕЛО: Евродепутати с неработещи офиси – местните им сътрудници неоткриваеми!

0

Провокиран от ФБ-статуса на една приятелка, решавам да проверя как функционират информационните центрове на европейските депутати в София.

Започвам да отварям сайтовете им и се въоръжавам с въпроса „Какво се случва в съседна Македония? Каква позиция да заеме България? Ще има ли дебат в ЕП по темата?“. Твърдо съм решен да се срещна с някой от евродепутатите ни и да дебатирам с него тези въпроси. Или поне с негов местен сътрудник.

С изненада установявам, че по-голямата част от евродепутатите нямат собствени офиси в София, макар това да е дейност, която изрично се финансира от Европейския парламент. Нищо, казвам си, пестят от европейските пари!

Неджми Али и Фелиз Хюсменова от ДПС имат собствени сайтове /които също могат да се платят през бюджета им на евродепутати/, но на тях вместо физически адрес е оставена само форма за обратна връзка. Другите двама евродепутати от ДПС – Искра Михайлова и Илхан Кючюк също имат собствени сайтове, но не са упоменати на официалния сайт на ЕП. И за разлика от Кючюк, който на страницата си е посочил адреси на територията на цялата страна, то Михайлова не предоставя такъв за България. Единственият шанс да се добереш до нея минава навярно през политическата централа на ДПС, което ме отказва.

Все така комуникативно недружелюбна е и ситуацията с евродепутатите на БСП. Опитни политици като председателят на ПЕС Сергей Станишев и Георги Пирински не намират за нужно да общуват с избирателите си посредством собствени сайтове или информационни центрове. Особено странно е това за Сергей Станишев, в чийто списък с местни сътрудници е вписана Мария Дивизиева – шеф на кабинета Орешарски, работила на високи политически позиции в няколко правителства с участието на НДСВ и БСП. Та някак ми е трудно да си представя, че сега тя си работи на компютъра от вкъщи. Същото важи и за ПР-ът на ДСБ Адриана-Бела Белева, която е назначена за местен сътрудник на Малинов, но за всички е ясно, че тя работи в централата на партията.

Илияна Йотова пък има два сайта, но на нито един няма адрес на офис в България.

Николай Бареков /ББЦ/ и Ангел Джамбазки /ВМРО/ са също така неоткриваеми в столицата. Единият ме приканва на интернет-страницата си, ако имам писмо или пратка за него, да я нося в централата на ВМРО, а другият ме приканва да подам сигнал за нередност.

В дясната част на политическия спектър са по-комуникативни. Всички имат сайтове /с изключение на Андрей Новаков от ГЕРБ/ и офиси в София /с изключение на Ева Паунова от ГЕРБ/.

Стои обаче въпросът, ако над 10 от 17 български евродепутати нямат офиси в България, къде и какво работят техните общо 79 местни сътрудници, на които ЕП плаща заплати всеки месец. Сред тях има и рекордьори – Ангел Джамбазки с 11 местни сътрудници, Бареков и Св. Малинов – с по 10. Може всички те да работят във виртуалното пространство. Може да работят в политическите централи, което по принцип е в нарушение на правилата на ЕП. Може да са заети по цял ден да обикалят страната и да общуват с електората. Може…

Но нали в крайна сметка и самите евродепутати задължително прекарват по една седмица всеки месец в родните си страни. И тя не е априори почивна. Нито е наречена „зелена“, за да я прекарват с лаптопа в парк с безплатен Wi-Fi.

След тази предварителна подготовка вече имам план – ще обходя онези евродепутати, които имат ясно обозначени офиси в София. Отправям се към най-близката си дестинация – информационния център на Андрей Ковачев /ГЕРБ/ на „Раковска“ 193. Петък е, следобедното слънце вече прибира лъчите си зад покривите на близките сгради, хората блажено пият фрапе в съседното заведение, а аз се срещам със заключената врата на офиса. Поглеждам часовника си – 16,50 ч. Е, казвам си, тръгнали са си по-рано, нали шефът го няма – човещинка!

Решавам, че ще продължа амбициозния си план в понеделник – нова седмица, нов късмет.

В понеделник – този път в 11.15 ч. – бодро крача към информационния център на Мария Габриел – „Шипченски проход“ 17-19. Посреща ме една от онези непоклатими стъклено-железни врати от времето на соца с немити незнайно от кога прозорци. Заключена, разбира се.

Търпението ми започва леко да избледнява. Решавам все пак да позвъня в офиса на Светослав Малинов /РБ/, преди да се разкарам до там с опцията да е напразно. Телефонът от сайта звъни продължително без отговор. „Може пък да са отишли на обяд“, казвам си. „Докато се придвижа до „Будапеща“ 34, ще се върнат“. И поемам с нова енергия и решимост да си поставя въпросите за Македония. Посреща ме поредният затворен вход на кооперация. Погледът ми регистрира освен табелата на Малинов и тази на Фондация „Демокрация“, но е все така безлюдно.

Надеждата ми е в последния адрес – този на младия европейски социалист Момчил Наков, който влезе в ЕП с прословутата преференция 15/15 и въпреки натиска на ръководството не се отказа от мястото си. „Младо момче с характер, не може да не си е структурирало дейността в България по правилата“, казах си. И бодро съобщих адреса на таксиметровия шофьор – „Пиер Дегейтър“ 1. Човекът ме стовари пред голям жилищен блок в кв. Изток. „Сигурен ли сте, че сме на адреса“, питам смутено. „Абсолютно“, отговаря таксиджията и ми посочва табелата. Преглеждам пощенските кутии на входа – няма Момчил Неков, няма ЕП, ПЕС, БСП, червена роза или какъвто и да е друг знак, че тук някъде из етажите има информационен център на европейски депутат. За всеки случай решавам да попитам възрастен човек, който излиза от входа. Изглежда ми като запознат електорат. „Не“, поклаща глава човекът, „няма такова нещо тук“, казва и ме праща да поогледам наоколо.

Отново отварям сайта на Момчил Наков – може пък аз да съм се объркал. Адресът е същия. Но слоганът на сайта вече ми звучи гротескно: „За да сме по-добре представени“… !?!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg