Протест му е майката

0

За лудо работи, за лудо не стой! А по ново му за лудо протестирай, за лудо не работи!

Много е модерно да се заявява гражданска позиция под формата на протест и докато палатковите лагери и мегаспектакъла „ДАНС with me“, на чиято режисура завидя и Нешка Робева, са заличени от родната памет досущ, както перилен препарат от телевизионна реклама заличава мазни лекета, то мирните и безобидни „мравчени“ протести изобилстват. Не бяха превозвачи, лекари, даскали, мотористи и кой ли не, но най-пресни си останаха служителите на Агенцията а борба с градушките. Вие пък защо? Нямате пари? Ми, че то кой редови служител на държавна работа има? Само да Ви кажа, че ако сте решили да протестирате в София си го избийте от главата, защото софиянци още помнят какво стана преди около две години, особено застрахователите. А да бе, аз забравих, че Вие нямате необходимото техническо съоръжение, за да предотвратите навлизането на градоносните облаци над така гостоприемните градове.

Едните си искат, другите се стискат. И едните са прави, и другите са прави. При положение, че разходваш няколкостотин минимални заплати, които да гарантират спокойния естествен процес на селскостопанска продукция за стотици милиони, а може би милиарди, не губиш кой знае колко и действията биха се разгледали като чист и прост български инат. В същото време обаче, какво дават въпросните служители, за да искат двадесет процентно увеличение на минималната си заплата? Полигоните, в които служат, приличат по-скоро на строителен фургон, в който мераклийски на стар вестник е нарязан шпеков салам „Бургас“. Поставен е на празна, обърната вертикално касетка от зеленчуци, постлана също със стар вестник, а изпод изпотените фургонски стъкла се долавя енергичния трапезен ритъм на балканския кючек, кънтят чаши в наздравица и хората се „уважават“.

Казвам го, защото съм го виждал, но не го обобщавам, просто предполагам. Демек работа кипи, та се не трае. А ако случайно някой ти се обади под тревога, то лъкатушейки се, но не много бързо, грабваш пистолета и пуцаш, на където ти видят очите, това все пак не е бойна ракета, ако не успееш да предотвратиш градушката – голяма работа! Срещу природната стихия и най-отдаденият служител не може да се бори, пък и малко ти плащат „гадните“ „богаташчета“. Ха сега, нека им е тая градушка! Ти обаче пак си недоволен и не искаш съкращение в тази агенция, защото във фургона ще останеш сам. А кило ракия сам пие ли се бе хора? Не е човешко това, пък и ‘га ти стане мъка, с кой ще си по-плачеш, с кой ще попсуваш, с кой ще спретнеш един колегиален пиянски бой? Не е човешко това, протест си трябва. А пък, недай си боже препиеш и ти стане лошо, ами кой тогава ще се погрижи за теб? Не, не и дума да не става, това не е човешко, трябва си протест.

И дори той да има своята логика, все пак самата агенция се нуждае от съществени организационни промени. Ясно е, че данък спокойствие трябва да се плаща, че дори на десет години веднъж да има опустошителна градушка за стотици милиони, а може и милиарди, то си заслужава да се опита да и се противопоставим. Рисковите периоди обаче са сега или най-дългосрочно казано за максимум 5-6 месеца. През останалото време тези хора какво правят? Пишат протоколи от схватки с градушки? Пият, четат художествена литература? Играят судоку? Решават кръстословица? Не се знае, но със сигурност не се борят с градушките. Та бъдете по-гъвкави господа, работещи в мегаструкурата на държавната администрация. Направете така, че тези хора да се чувстват пълноценни, на сезонна заетост ако трябва, но положението в момента май на нищо не прилича…

Да живеят тихите протести! Те са отражение на тежка безизходица, не на гражданска позиция!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg