140 години от Априлското въстание. Къде е изходът?

0

Днес се навършват точно 140 години от първата пукнала пушка през пролетта на 1876, от първият камбанен звън подир викове и песни за свобода и бунт, от началото на априлското въстание.

Толкова години от първата пролята кръв в познатото на цял свят кърваво въстание. Въстание, което чрез смъртта донася свобода. То успява да вдигне десетки хиляди българи, които да запалят домовете и имотите си и да се бият с османците, за да имат свой дом след боя, за да имат своя родина и собствен цар, закони, съд… Тези, които са се борили, са били луди мечтатели и идеалисти, но точно този фанатичен идеал, който запалва собственият им дом, ги прави герои. Жертви за цял един народ.

Днес е почти същото, имаме едно въстание, описано накратко – хората се бесят, запалват домовете си, бият се по улиците, властта вдига данъка и замразява заплатите, има етническо и верско деление. Да, значи ние сме въстанали? Не! Не, защото почитания от Вас, уважаеми читатели, признатият от всички нас Левски, не е желал да има разделение и разруха. Той е целял „Чиста и свята Република“.

Прехласването пред предците е страхотно, ако познаваме тях самите, но уви… ние не ги познаваме. Затова е страшно да не си знаем историята, защото едни хора, които не познаваме издигаме в култ, клишираме тях и делата им, създаваме си един изкуствен балон от любов и родолюбие, балон, който много скоро ще се спука.

Създадената илюзия, че клубно-футболната принадлежност е и национална такава е пълен мит. Мит, пълен с безкрай много сълзи, побоища, кръв, димни бомбички и какво ли още не. Тази илюзия пречи на нормалните хора да живеят спокойно и да се движат без притеснение по улиците. 140 години след първата кръв по паважа в името на свободата, се лее кръв, но всекидневно и по улиците в различните градове. Все едно сме въстанали, но сега няма нито комити, нито революционен съд – имаме си обаче една прекрасна… анархия.

Де е България?

България е там, където сме ние, но дали ние сме там, където е България?

Това е един изключително важен въпрос, който ни отговаря и на предходния. Ние имаме минало, с което да се гордеем, ние имаме бъдеще, което да градим. Ние имаме всичко, което ни е нужно, за да се събудим, да разтрием очите си, да си изчистим изражението, да спрем чалгата и да се запътим към най-близкия паметник на нашите герои от априлското въстание, за да им поднесем дори едно глухарче… Да отидем и с празни ръце, за да извървим пътя към паметника сами със себе си и да се замислим…

Къде е изходът от това безверие, бездушие и безродие? Изходът е вратата, но тя може да бъде вход, затова нека продължим по коридора, вместо да се връщаме назад, за да може да стигнем следващата врата, да влезем в нов коридор или прекрасна стая, да имаме едно ново и прекрасно бъдеще за нашата мила и свята родина България!

За нас самите!

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg