Пропастта на Данте

0

Преди два дни написах следния статус във Фейсбук:

Културните различия/пропасти са пастта, която ще погълне достиженията на човешката цивилизация.
А тези различия вече не са на ниво нации/религии/геополитики.
Те са на ниво социални/битови и екзистенциално – ментални липси.
Време е да го осъзнаем. Не в Шарли ни е проблемът. Нито в шаржовете с религиозно съдържание, а във възприятията, в ъгъла, в гледната точка…

Много мислих преди да го постна и то не за друго, а защото инерцията „Аз съм Шарли“ много ми напомняше на инерцията „#ОСТАВКА“, която до толкова изостри напрежението между хората, че омразата и антиговоренето се превърнаха в обикновен и неправещ на никого впечатление език на ежедневно общуване. И когато тогава написах:

Аз не съм платена, обичам ви безплатно“,

в опит да покажа същността на хуманизма, същността на нравствените и морални норми, характерни за човешките взаимоотношения, а още повече характерни за православната християнска религия, която е въздигната от Конституцията на Република България, като официална такава за територията на страната ни, бях пометена словесно и емоционално от огромно количество злоба, ненавист и елементарни низки страсти. Ето за това и сега се чувствах заплашена от това, че не написах „#JE SUIS CHARLIE“. А не го написах, защото за мен истината за нарастващото напрежение в световен мащаб се корени не само в историческите и културни различия между нациите, днес тя по-скоро се корени в поляризирането и меркантилизирането на света. Хората не трябва да бъдат делени на християни и мюсюлмани, на шиити и сунити, на православни и протестанти, на будисти и юдеисти. В основата на всяка религия стои по един авторитет, припознат от съответното общество, от всеки индивид поотделно като Висша форма на чиста вяра, на любов, и на източник на надежда.

И историята на християнството има тъмни страници. Кръстоносните походи, инквизицията, нима те не са били нехуманни, въпреки написаното в Библията? Джихада, опитите за насилствено налагане на исляма също са дело на определени прослойки, те също не произтичат от смисъла на Корана. Ето тук трябва да се вгледаме – какво стои зад опитите за насилствено налагане на определени модели и начини на възприятия на света, в народи, в общества, които нямат житейската, генетичната нагласа да ги приемат? С риск отново да бъда нападната, но тук отново на база религия могат да се направят разсъждения върху това как и защо християнството успява да надмогне насилието и бруталността, докато при мюсюлманите това все по-често и все повече се превръща в модел за насилствена асимилация. Факт е, че при традиционно християнските държави, обществата започват да се позовават на хуманността, да издигат човешките права и свободи, да проповядват толерантност и загриженост за ближния – все библейски постулати, които обаче през годините назад са били тълкувани доста повратно. Човекът като личност и ценност се превръща в символ на Запада. Докато точно обратното – в държавите от Близкия Изток, от където тръгват и групировки като Ал Кайда и Ислямска държава, масовото изтребление на инаковерците и на тези, които се опълчат на наложения режим, става утвърден метод за подчинение и господство. И все пак няма как да говорим за правилото без да посочваме изключенията. Историята познава християнски течения, които са довели до масови самоубийства. Да, не убийства на други хора, но отнемането на собствения живот, само по себе си е в пълно противоречие с Божиите заповеди. В същото време, разсъждавайки на доста плоска повърхност, един от убитите полицаи в Париж е мюсюлманин, както и човекът, спасил част от заложниците в еврейския магазин. Което отново идва да покаже, че нашите различия отдавна са надхвърлили религиозните такива. /Макар и звучащо без връзка с контекста, тази художествена скоба има своето значение/.

Във всички случаи всеки един от вас ще даде своята трактовка, която малко или много ще се различава от тази на другия, но познавайки поне бегло геополитическите процеси, аз мога да кажа моето скромно тълкувание.

Какво стои в основата на всеки конфликт – или желанието за власт, или териториални апетити, а зад тях – винаги икономически интереси. И всичко това умело и манипулативно използва религиозните догми. Защото често те са предтекста за сблъсъци, зад който отново стоят идеологически и икономически първопричини. Ще дам за пример нещо, което е пред очите ни – България. След 45 години тоталитаризъм, умело прикриван като „народна власт“, след безапелационния геноцид на интелигенцията – над 200 хил. човека са избити след 9-ти септември 1944 – хора с образование, със знания, имотни и грамотни и съответно с ясно съзнание какво представлява комунизмът, следва измамното благоденствие. Равни заплати, ниски цени, празни щандове, но пълни стомаси и… Така поколения наред, пречупвани, премазани, безволеви и безропотни. Хора, които след 25 години измамен преход станаха естествената жертва на поскомунизма и неговите елитарни отрочета. Хора, оцеляващи от милостинята на държавата – хора, които са мнозинството в „демократичната“ ни страна – най-ниският и най-голям пласт от силно разслоеното ни общество. Това са електоралните единици, които живеят, за да оцеляват физически, и поради което силно зависими от ръката, която ги храни. Те вегетират от отразената светлина на шепата останала част от обществото – тези с парите и властта, тези със собствена държава.

Ще кажете, че няма връзка. Само се замислете – тази омраза и жестокост, тази вербална и физическа агресия, която е навсякъде около нас. С какво е по-различно жестокото убийство на едно осем годишно дете от показния разстрел на 8 човека? Кой и защо дава право на някого да решава кой да живее и кой да умре? И защо възприехме като даденост, че случилото се в Париж е терористичен акт, а не изкривен, животински акт, озлобление и набирана с години ярост към един строй, една култура, та било тя и олицетворена от няколко карикатуристи от малко френско списание?

Пропастта на ДантеЕто това е пропастта, която ни дели – тази в главите ни. Не религията, не историята, а гротескните възприятия на реалността, в която живеем. Защото днес има пропаст между мнозинството от хората по света и тези, които реално го управляват. А управлението на разединени, мислещи само за насъщния, изкуствено принизени интелектуално маси, готови да се самоизядат при един единствен сигнал /религиозен или идеологически/, е най – лесно. И тази пропаст е на път да унищожи достиженията на човешката цивилизация, постигнати с много жертви и исторически компромиси.

П.П. А всъщност най-учудващ за мен беше фактът, че никой не ме нападна след този пост. А това само по себе си е извод.

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg