Държавата на кебап-щафетата и каруцата-каляска

0

Едно камъче може да катурне колата. Капка нафта съсипва водния запас на цял кораб. Драскотина помрачава красотата на каляската.

Нека сега, като се пренесем в 2015 г, в наши дни, да видим защо ми трябваше да правя такива сравнения, и да ги давам за пример.

Нека нашата България бъде колата, корабът или каляската. Що би могло да я катурне, замърси или загрози? Какво би могло да я съсипе? Като четеш заглавието, може би мислиш – нейните водачи, дето сме “избрали” да ни управляват. На прав път си.

И тези хора се справят твърде успешно с несъгласуваната помежду си задача. Предават си едни на други кебап-щафетата, а ние тъжно ги гледаме и скърцаме със зъби.

Имаше време, когато на избори се раздаваха кебапчета, свиреха на живо цигански оркестри, хората като на сватба ядяха, пиеха и се веселяха, и даже сметката плащаха, ала и сами не узнаваха как ставаше така, като по джобовете нищо не олекваше. В наши дни вече се плаща в кеш.

Тия веселби бяха най-живи из циганските махали. Братята роми (не зная кой измисли тази дума, но нека окича статията с нея), бедни и безработни, отчаяни, наивни, гневни и груби, бяха най-ухажваната в предизборния период обществена прослойка, и сега е така.

А те, както знаем, обичат музиката. Но който плаща, той я поръчва. Излиза, че те не могат да свирят свободно онова, що им е на сърце и душа.

С времето се научиха да харесват и комунистически юбилейни песни, и турски барабани, и царска музика, а защо не и пожарникарска, макар тя да е твърде ново явление в българската музикална култура. Ще мине време, ще дойде друг музикант ще грабне държавния микрофон, ще засвирят тогава по неговия вкус. А мелодията, макар да се изменя, текстът се не променя, думите са същите. И досега е така.

Ала стига с обобщенията, да Ви върна на катурването. Днес разбрах, че имало конфликт между българи-цигани (звучи абсурдно) и българи-българи. Първите подели инициативата, нападнали с кирки, брадви и камъни, а вторите им отвърнали, някак, не прочетох детайлите на сборичкването, разбрах, че вследствие на “срещата” шестима души са били приети в болница.

И двете страни търсеха своите права и свободи от някакво движение (че какво ще да е то, може би Брауново…), а държавата им изпрати полицаи, за охрана.

Сега, да се катурне държавното колело, е нужно едничко изказване, непремерено от някоя партия, “бореща“ се за човешките права. А пък нейните своеВОЛНИ опоненти, биха могли да изпратят свои “дипломатични” представители, които да преговарят на място с циганите и да ги “убеждават“ сами да скочат в казана за варене на сапун, който първите господа любезно са подготвили. Бога ми, това е ужасно!

А още по-ужасни сме ние с теб! Гледаме, мижим, търкаме си очите, ядем и пием, а не ни идва наум да се съберем и да искаме. Вместо да излезем вечерно време на градския площад, та да надигнем глас, гледаме сериали по телевизията или гаснем в глупави чатове и се чудим дали Ибрахим и Перкунде ще се съберат. Вълнуваме се повече от измисления им живот, отколкото от нашия истински. Така е било винаги. Така и ще бъде, докато мен не ме е еня за себе си!

Автор на статията: Кирил Йовев, http://webselo.com

* – заглавие на ДЕЛО

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg