Оцеляването по българските пътища – Божа работа

0

Оцеляването било въпрос на това да не воюваш. Но пък няма отговор на въпроса за неоцелелите, невинните жертви, тези – миролюбивите. Тези, които спазват правилата – писаните и неписаните. Които считат, че животът си струва. Които не мерят живота в левове, евро, часовници ала Джеймс Бонд, вили на морето или пък мощни автомобили. Не, изобщо не става дума за хората, които са работили здравата, за да го имат. Тези последните определено са си ги заслужили. Но тези последните умеят и да оценят това, което имат, постигнали са го с къртовски труд. Тези хора знаят цената на живота. Затова сега искам да пиша за останалите. За тези, за които цената на живота е равна на каране в насрещното с бясна скорост. Истината за оцеляването може би е в късмета, звездите, нумерологията, четирилистната детелинка, падащите звезди или просто си е Божа работа. Почти нищо не зависи от нас, дори когато гребем срещу течението.

oceliavane Bg 1

Никога няма да спра да се изумявам от безумните изпреварвания по пътищата. И без значение кой точно път или магистрала съм поела – безумно е! Безумно е да изпреварваш, въпреки чукнатия по правилник ляв мигач, когато насреща ти се задава друг автомобил. Безумно е в рамките на 15 минути да го направиш 5 пъти.

Имах днес късмета (да, чист късмет си беше да съм зад него, не пред него!), да карам след един такъв ентусиаст. Изпревари точно пет пъти. Точно и петте пъти го направи на косъм. Не че нямаше възможност да изпревари по правилата. Но явно тогава адреналинът е твърде нисък, че да се сетиш да го направиш навреме. И петте пъти насреща идваха автомобили. При второто изпреварване автомобилът насреща многократно пресвятка с фаровете си. Сляп да си, ще забележиш. Но какво ти пука, яхнал си 250 коня, върхът си! Караш джип! Модел поне 2014 при това, юхуу!!! Правата ми коса съвсем се изпъна, когато двулентовият път се превърна в трилентов. Вече виждах размазани коли, виждах себе си размазана в трите коли.

oceliavane Bg 2

Уви, твърде много падащи звезди видях в последните дни, пък и четирилистните детелини не липсваха. За щастие не ми липсваше и интуицията да внимавам в картинката. И съветите на приятели.

С горенаписаното казах малко. Твърде малко, което да опише един само 3-часов път. Не бе само оня джип. Поне още няколко шофьора направиха същото. Автомобилите – всякакви. Скъпи, нескъпи. Явно не е до това. До безумие е. Безумието да „продаваш” шофьорски книжки на неопитни младежи и бъдещи шофьори. До безумието е да имаш всичко и да се опияниш от това (включая скъпата кола или позицията). До безумието е опиянен от своето пиянство, да яхнеш автомобила си. До безумието e – жени без самочувствие зад волана, заради стереотипите; пенсионери зад волана, на които им липсва опитът да карат със 120 на магистрала и с 90 на извънградско, да не говорим за рефлексите.

Хора, тръгнали на път. С точка на тръгване и точка на пристигане.  Хора, които не се осъзнават в пространството. Точно те стават повод за статии като тази. Точно те също са причина за произшествията, за които пишем, говорим, гледаме и цъкаме с език. Хората, които просто са неадекватни на пътя поради една или друга причина.

Не, те не са виновни. Виновните са тези, които не могат да се влачат извънградско с 60 км/ч. Виновните са тези, които не произвеждат коли, които да могат да се движат с максималните 60 км/ч. Виновните са и тези, които поставят табели с допустима скорост 60 км/ч на места, на които можеш спокойно да минеш  с 80. Виновните са много, дори когато са невинни.

koniczynka

Точно тези хора никога няма да ме спрат да се удивлявам. Защото е удивително, че все още съм жива. Падаща звезда, четирилистна детелина. Или Божа работа. Все така да е! Амин!!!
P.S. Състоянието на пътищата е съвсем друга работа. Не Божа работа.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg