Нисшето на висшето

0

„…средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране!“

„Висшето ни образование е в процес на неконтролируем упадък“.

Прочетете внимателно тези изречения – буква по буква, стон по стон, хрип след хрип! Тези изречения са раковата диагноза на последните 20 години в българското средно и висше образование. Те са констатация на безизходицата, на немарата на духа, на тресавището, в което у нас тъне всеки порив към модерност и дори елементарен напредък. Тези изречения са дело на 12 преподаватели от седем университета – умни, вдъхновени хора, чийто твърде голям интелект навярно пречи да назоват истините до тяхната болезнена крайност. Например, че днешните студенти влизат в университета, защото нямат нищо по-добро за правене, че в българските университети постъпват само онези, които никой чужд университет не е поискал, че студентите, които си плащат, смятат, че е достатъчно накрая да поднесат студентската си книжка за оценка, за да си вземат всеки изпит, че купоните, работата, гаджетата, чалга клубовете на Студентски град и висенето във ФБ им е по-важно от ходенето на лекции, че всяка информация е на един клик разстояние, следователно нищо не трябва да се помни, че има преподаватели, които чистосърдечно си признават /това е истински случай!-бел. на автора/: „Преди им пишех тройка, ако знаят името на предмета ми, сега е достатъчно само да запомнят името ми“. Че на преподавателите много често са им по-важни скъпо платените проекти, международните конференции или интервютата в медиите, вместо заниманията в университета, че много често 30 часа се вземат за 5, а остатъкът се запълва със списък от ненамираема и най-често написана лично от съответния преподавател литература. Че плащането на брой учащи /т.нар. делегирани бюджети/ ражда именно бройки, а не качество.

В традиционното си слово за откриването на академичната учебна година тази седмица ректорът на СУ „Св.Климент Охридски“ проф. Иван Илчев предупреди, че напоследък „висшето образование в България е мишена на неоснователни и злонамерени нападки“. Без ни най-малко да искам да влизам в ролята на стрелеца по мишената, мога да продължа още дълго списъка на горните „че“-та. Защото, за да решим един проблем, първо трябва ясно да го дефинираме – българското висше образование не обучава, то извращава. Ако не вярвате, питайте работодателите, особено тези в сферата на иновациите и информационните технологии. Почти всяка уважаваща себе си ИТ фирма вече има собствена академия или университет, където подготвя кадрите си, а причината я формулира много ясно един от собствениците на такава по време семинар, на който присъствах неотдавна:

„Времето, което ми е нужно, за да изтрия от главите им всичко, на което са ги „бъгнали“ в университета, ще го инвестирам, за да ги уча от начало и този път правилно“.

И идваме до същината на проблема – всеки е оставен да се спасява сам. Студентите драпат със зъби и нокти за заветното парче хартия, наречена диплома, но знаят че ще я получат както с много, така и с малко учене. Преподавателите се борят с променлив хъс с липсата на мотивация у студентите и с все по-хаотичните правила на сбърканата система. А хората, които създават системата, нямат никаква идея какъв е нейният смисъл и защо тя изобщо съществува.

Предложенията в писмото на преподавателите са ретроградни. Под повърхността на тяхната загриженост за висшето образование прозира истинското им желание – повече регулации с цел преразпределение на парите към техните университети и закриване на останалите, без значение от факта, че светът върви напред и че България вече има разни мааалки достижения на демокрацията като пазарни условия и конкурентна среда. Но има все пак и нещо хубаво в това писмо. Хубавото е, че то дава заявка да провеждане на отдавна закъснял дебат и то по времето, когато в парламента се прави поредното хаотично прекрояване на Закона за висшето образование. Хубаво е и, че писмото е адресирано до президента, Министерски съвет и Народното събрание – институциите, от които зависи да разберат, че ако не приоритизират образованието, скоро няма да има кого да управляват.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg