Какво оправдава акта на насилие и в частност насилието над дете? Нищо, бихме изкрещeли единодушно. Четем, слушаме и гледаме всеки ден информационните потоци, които ни заливат с поредното пребито, удушено, зверски убито бебе или дете. Търсим справедливост, искаме линч за злодеятелите, искаме така актуалната промяна в прокуратурата, но май не си задаваме въпроса ЗАЩО! Защо се случва това?
Защо бием и убиваме децата си? Голяма част от тях изгонихме зад граница, а останалите бием? Защо, защо… защо?
Вероятно и тук няма една истина, а множество гледни точки. По-вероятно изглежда и това то да не спре, а епидемично да нараства с мащабите на чума. Но е редно да се опитаме първо да разберем защо и осъзнавайки проблема, ще сме на крачка от решението му. Да разберем как сами поканихме злото в домовете си. Настанихме го удобно в спалните си, сложихме го на масите си и му даваме децата си в свещен акт на жертвоприношение.
Тук проблемът е с много лица и не се крие зад лудата акушерка, която изражда деца, за да ги бие, а може би и убие. Дори на клада да я изгорим утрешният ден ни чака с поредната порция детско насилие. Що за родители сме, се питам аз, разтърсен от последната новина, която е обхванала новините, а именно тригодишното дете пребито от тийнейджъри, които са наети, за да го гледат. Сега забележете, РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕТЕТО СА В ЧУЖБИНА. Тези „родители“ оставят детето в ръцете и грижите на садистични и вече пълнолетни момчета. Обяснението, че по този начин те се препитават, не звучи оправдателно. Това е дете и има нужда от майка си и баща си, в компромисен случай поне от единия.
С кой акъл ще си оставиш детето в ръцете на младежи, които в идеалния случай не пият, не пушат и са миролюбиви, но не са родители. Ако не можете да гледате дете или не искате, не го правете, не го раждайте, защото ТО е Ваша отговорност! Не го оставяйте да бъде саморасляк и да расте като бурен. Не искам да акцентирам върху насилниците. Там всичко е ясно. Ние сме тези, които позволяваме те да съществуват. Двамата тийн биячи също имат родители, те също са възпитавани някакси, а може би не…? Тук е редно пак да подчертая, че
възпитание и морал се гради в семейна среда, а не в кочина.
Исторически преходът унищожи устоите на смейството като ценност, на добротата като добродетел. Не искам да си мисля, че агресията е импортна стока нейде от запад, но е факт, че преживяваме живота си в стрес, гонене, доказване и, разбира се агресия.
Ето Ви още един пример из дебрите на Фейсбук. Накратко жена разказва как българска художничка, живееща във Виена се връща в страната с трите си деца. Дядото на дечицата ги отвежда в парка на „смъртта“ – Борисовата градина. Докато хапват сладолед група скинари търси конфликт с беззащитните хора, наричайки ги клошари, отрепки и т.н. В резултат дядото е жестоко пребит и пратен в болница, където е оперирано окото му. Точка! Утре какво ни чака? Поредните пребити старци, младежи, деца. Поредните безжизнени трупове между редовете на криминалната хроника?
Ами сега накъде? Докато се избием ли? Ако е само до тогава ще го изтърпим… така ли? Нещо сбъркахме и всичко това трябва да служи за доказателство на човешките ни грешки. Сбъркахме като родители, като деца, като хора. И не търсете линч за злодеятелите.
Агресията не се лекува с агресия. Агресията поражда агресия. Битите деца ще бият деца, техните деца, ще бият други деца и така – като скачени съдове.
Така става, когато строежът на магистрали, стремежът към власт, пари и личната амбиция за гонене на успеха подценява човешкия фактор. Казва се, че злото е заложено в човека и ние със сигурност вярваме в това, но забравихме, че и доброто го има някъде там и в момента е в кома.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
