Мираж е. И нищо друго.
Кой не иска да живее щастлив, прекрасен, свободен, истински живот?!
Кой не иска да се радва на слънчевите лъчи, на намусените облаци, на вятъра в косите, на дъжда върху лицето? Кой не иска да се радва на смеха на децата си, на мърморенето на съпруга или съпругата си, на моментите „само за мен” и „само за теб”, на сълзите от радост и щастие?
Вие вероятно се радвате на всичко това. Вярвам го и съм убедена! Вие сте щастливци!
Вие вероятно всеки ден живеете с всичко това. То е част от Вашето ежедневие, което Вие просто приемате за даденост. Разбира се! В 21 век е напълно нормално да имаш семейство, да имаш близки, да имаш „своите моменти”. Нормално е да имаш поне гадже. Нормално е да сменяш гаджето през вечер, съвсем по европейски, пардон, съвсем по американски. Съвсем в тон с всички съвременни тенденции.
Това е Европа. Съвремието и традициите, които вървят ръка за ръка. Европа еднакво се радва на поредното „Роял бейби” и на бебето на някоя нашумяла световноизвестна личност.
Това е Европа. Колкото съвременна, толкова и закостеняла. Колкото гъвкава, толкова и тромава. Механизъм, който се задейства единствено от силата на масата. Европа. Променя се само под натиска на обществената маса, сякаш извлякла поуки от френската революция и гилотината.
Това не е Европа. Но Европа плаче.
Това е гилотината, която накара хиляди хора да се втурнат да прекосяват пустинята Средиземно море, за да стигнат до обетованата земя, в която слънчевите лъчи, намусените облаци, вятърът в косите и дъждът върху лицето не са романтичен израз, а знак, че си жив и си оцелял сред пясъците, сред бурните води на морето на живота в буквалния смисъл на думата.
Щастливци са тези, достигнали стръмния бряг. Благословени са. Това са хора, които не само са получили Божията помощ, но и такива, които оценяват Божията помощ. Благословени от своя Бог. Или пък точно обратното. Оцелели, но изгубили всичко. Изгубили дом, живот, традиции, родина, семейство. Изгубили своя Бог.
Но това е Европа.
Ватикана.
Папата.
Традициите.
Това е Европа.
Истинската Европа.
Това не е България.
България никога истински няма да бъде част от Европа, в пълния смисъл на думата. България винаги ще бъде на границата на Европа.
България. Страна, вперила поглед към мираж. Българите – вперили поглед към миража на живота си, към миража на живота на децата си.
Миражи.
Толкова близки, толкова недостижими. Мираж на живот и смърт. Мираж на настояще и бъдеще. Просто мираж и нищо друго.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
