Казват, че човек е истински щастлив, когато превърне работата си в хоби. Това важи с пълна сила за Даниела Цопанова, чийто живот придобива нови измерения точно преди 5 години. Журналистът от Велинград решава, че ще тръгне по изцяло нов коловоз. Всеки детайл на украшение от малкия щанд с бижута и всевъзможни красоти на Главната улица в курортния град, е излязъл от сръчните й ръце във форма, подсказана от сърцето.
Началото е през 2010 г. Поставя го с школата за приложни изкуства и занаяти „Ръкотворци“. Даниела започва новото си предизвикателство в живота в съдружие с една от детските градини на курортния град.
Даниела Цопанова и нейната Ръкотворница „Армаган“
„Това беше първата ми школа, след като поработих една година реших, че мога да направя нещо по-голямо и така се роди Ръкотворница „Армаган“. В нея всеки – от дете до 70-годишен човек сам прави красоти, произвежда ги, излизат от ръцете му. С ръкотворницата всеки един има шанс да прави това, което го прави щастлив.“
Даниела разчита единствено на себе си в „непознатия“ за Велинград бизнес. При желание и възможност помагат съпругът и синът й. Докато изпраща с усмивка поредния клиент, спрял се пред тезгяха с вълшебни украшения питам Даниела как е избрала името – Ръкотворница „Армаган“.
„Ръкотворница е славянска дума, има я в руския, в българския, в сръбския език. А „армаган“ преди в България да е позната като турцизъм, идва от санскрит и значи „нещо магично“. Без да искам се получи сонорното звучене на словосъчетанието на двете думи – това Р, което дава живот на всеки един експонат, излязъл от залата на школата ми. Идеята е човек да добие представа за това как се „случва“ всеки един предмет от древния бит.“
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Майстори на карвинг срещи: Светла и Еми от Русе
Със сигурност, всеки дошъл в Ръкотворница „Армаган“ няма да стане великан на изящното изкуство. Въпреки това Даниела прави всичко възможно, за да му бъде забавно. Още в школата „Ръкотворци“ е започнала с изписването на великденски яйца с восък, след това в Ръкотворница „Армаган“ е продължила със свещарството, както и с добилите популярност декупаж и квилинг.
„Тук всеки един добива основна представа за тези изкуства. Мога да измислям куп неща. Цялото преживяване в ателието е вид анимация. Идва днес човек и казва: „Аз искам да рисувам върху буркан.“ Давам му материала, боите, запознавам го с основни понятия и така стъпка по стъпка. Нещата се случват в процеса, докато не излезе от ръцете му един завършен продукт.“
Доказателство, че заниманията й имат успех са нейни възпитаници- деца, които посещават ръкотворницата от самото начало на ателието.
„Не им омръзва, напротив идват все по-настървени, че днес ще направят най-доброто, което могат, ще дадат максимума от себе си. Аз не искам да уча хората, които идват при мен, идеята е да се забавляваме, да правим нещо, което им доставя удоволствие. Да си доставят малки радости.“
Стимулът, който е накарал Даниела Цопанова да започне с този вид бизнес е това, че у децата още в най-ранна детска възраст трябва да се формира отношение към естетическото, към това да правят нещо красиво с ръцете си, към това сами да произведат нещо. Да имат отношение към живота като цяло!
„Българинът винаги иска сам да си направи нещо, съобразявайки се с възможностите, доходите си. Изхождайки от това, че не получават много, са на мнение, че е по-добре сами да си го направят. Особено декупажът, а той вече е навсякъде – върху стъкло, дърво, облекло, чанти…“
Модерният, но много древен похват „декупаж“ има любопитна история. Декупажът е измислен от бедните хора в Италия, защото не са могли да си купят мебели. Старите маси, столове, витринажи те ги превръщали в нещо ново. Вдъхвали им нов живот като ги облепвали с най-обикновена цветна хартия с орнаменти. Така е било, а днес декупажът е занимание за богатите, защото материалите за този вид изкуство са доста скъпи.
Даниела твърди, че амбицията за бъдещото развитие или прекрояване на възможностите, които дава Ръкотворница „Армаган“ не трябва да е на всяка цена. В курорт като Велинград Даниела обмисля след време да има къща за гости, в която туристите да съчетават отдиха и чистия въздух с предлаганите опции на ателието. По този начин хора, дошли веднъж, ще имат по-дълъг цикъл на обучение като дойдат втори, трети път, например.
„Имам деца, дошли да почиват с родителите си във Велинград, които първата година съм обучавала да изписват яйца с най-различни видове и цветове восък. Следващото лято те се запознаха с друга техника и сами правеха декупаж върху стъкло. Ето, дори в момента имам запитване от едно семейство с две деца, дали могат да ги оставят за 10 дни, през които да са на занимания в Ръкотворница „Армаган“. Т.е. това, което ми се ще е моят локален бизнес да се окрупни и да стане тип „затворен цикъл“, т.е. да превърна Ръкотворница „Армаган“ в малък арт център за приложни изкуства.“
Велинград е известен с красивите си великденски яйца, изписвани от сръчни майстори всяка година ръчно с восък. Този вид техника, както и работата с вълна, например, са предпочитани от повечето хора, които посещават ръкотворницата. На финала на разговора ни питам Даниела не се ли изморява да върши всичко сама.
„Аз имам последовател – синът ми Васил, който може да прави всичко, което и аз. Ако има желание да продължи традицията на ръкотворницата, ще ми бъде приятно! Аз му давам възможностите, а посоката си я определя сам.“
Ако сте във Велинград, попитайте за Ръкотворница „Армаган“. В нея ще се забавляват със стил, а и ще правете това, което Ви доставя удоволствие, сътворено от Вашите ръце.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
