лЕКОмислие

0

Човек губи връзка с детството, когато започне да се интересува от политика, която пък от своя страна е водена от деца. От онези сърдитите и неразбраните, от онези истеричните и подлите, които винаги искат, никога не слушат и пак никога не са виновни. Тук всичко е политика – работният ден, сношението, любовта, спортът, изкуството, приятелството, добротата, съпричастието. Политиката е винаги прозападна или произточна, но никога локална. Българското политическо куче иска да висне на чуждия кокал. Чуждото, все пак, винаги е по-вкусно, независимо в кой часови пояс се е вмирисало. A както всичко друго, така и политиката следва определена мода, макар че от десетки години България не изневерява на себе си и действа на принципа на политическа подлога, то инструментариумът се подменя, променя и еволюира.

Боклуци на плажаДнес е много модерно да си еко активист. Звучи гордо, разумно, западно, находчиво, с чувство и загриженост за зеленото и светло бъдеще на планетата Земя. Придобили самочувствието да се наречем европейци от има няма десетина години и ние сме в кюпа на западните ни еко събратя.

Хубаво е да има „чисти“ хора, хора със „светли“ намерения, особено ако живееш в кочина. Хубаво е да знаеш, че мистър и мисис PROPER са от плът и кръв, че са българи и се размножават със скоростта на семейство бежанци. Лошо е, когато „светлите“ ти намерения си легнат с политиката, в нейния обор и започват да изглеждат съмнителни, със зелена опаковка и черно съдържание.

Еко активистите  са противоречиви прототипи на потънали в духовен стерилитет хипари. Хора, искащи да са богати, но да могат да живеят под небето… и то на морето. Хора, искащи да пренапишат закона на база личния си интерес. А законът е ясен:

„Дивото къмпингуване и паркирането на 100 м от плажа по цялото Черноморие е забранено, но нощуването остава разрешено. Нарушителите ще се наказват с глоби до 10 000 лв.“

Какво всъщност искат тогава и този закон не е ли съобразен точно с екологичното опазване на любимите им Корал, Иракли и Кара Дере?

Да си еко активист не означава само да лобираш за легализация на марихуаната и да искаш да си запазиш онова райско местенце на плажа, където спокойно да си ториш, ядеш, друсаш и еб*ш. Да си еко активист не означава да зарежеш бивака, в който си тлял седмици без да почистиш, защото много голяма част правят точно така – да си заравяш фасовете в пясъка, да не се къпеш и да си мислиш, че си стигнал по-близо до природата, даже най-близо, а в същото време да караш кола без катализатор и тайно вечер да изхвърляш строителните отпадъци след ремонта… в храстите до близката градинка.

Боклуци на Иракли след края на сезона

Плажът на Иракли тъне в боклуци след края на сезон 2015, снимка: БНТ2

Та не ги знам тея зелени ли са, червени ли са, сини ли са, но изглеждат като едно цветно импотентно недоразумение, което създава шум, без да има аргументи, освен личните интереси и мерак за беззаконие. Не ги знам и  къде бяха те, когато застроиха 1/3 от детските площадки в София, какво правят за замърсения въздух в столицата и големите градове… Вероятно голяма част от тях карат коли… (да ме извинят колоездачите). Какво правят с разделното хвърляне на боклука и чистят ли площадките и градинките пред собствените си жилища… поне на 1 май? (ще ги разбера, ако точно тогава не го правят – нали е комунистически празник)

Цялата тази плаха активност и жужене изглежда като едно детско лЕКОмислие, безтегловно и безсмислено движение, употребено политически от някой друг.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg