„Пътуване във времето“ или живот в компютърна симулация

0

компютърна симулацияОт дете имах възможност, благодарение на работата на прекрасната ми майка, през 80-те години на миналия век в родния ми град Тетевен да се докосна и работя (но най-вече да играя на „Каратеката”) на компютър „Правец 82 (ИМКО-2)”. От тогава до днес една детска мечта, сън, прерастна в идея, теория граничеща с факти за една настояща Реалност.

Всичко започна от филмите и книгите за „Пътуване във времето” и „Извънземните”. През годините осъзнах, че тази идея, за създаване на Машина на времето води до никъде при съществуването на сегашните физични закони. Будното дете в мен осъзна, че има и друг начин за пътуване във времето – машината на времето да е компютър. От 80-те години следя развитието на компютрите и е факт, че скоростта на процесорите им се увеличава експоненциално (скоростта им в световното производство се удвоява за 12 или 18 месеца). Днес тази тенденция се запазва и ще се запазва.

компютърна симулацияСвидетели сме как всяка година хората, ползващи тази техника, но най-вече „геймърите” трябва да си сменят или подобряват компютрите, заради новите двойни скоростни изисквания и тенденции. Факт е, че компютрите стават и ще стават все по-бързи. Още като дете бях озарен от прозренията си на сън, че в бъдеще една супер цивилизация ще притежава компютри, на фона, на които нашите ще изглеждат жалки. Да си представим, че това стане доста бързо (а то става), ще е възможно да се обработва безкрайно количество информация. Ето така мисля, че именно с тази неограничената компютърна мощ се позволява на бъдещите цивилизации (земни и извънземни) да пътуват във времето. Да, те ще го правят с помощта на виртуална реалност!

компютърна симулацияКачеството на компютърните изображения сe е подобрилo много през последните 20 години. Тенденцията, е че накРАЯ компютрите ще започнат да създават виртуални образи, които ще бъдат толкова реалистични, че няма да се отличават от реалността. Ще бъдат точно копие до най-малката частица на реалността. През 2003 г. подозренията/прозренията ми се засилиха след излизането на филма на ВВС „Пътуване във времето” (Time Trip, 2003 г.), в който десетки учени, чиито думи перифразирам тук, признаха, че шансът да живеем в компютърна симулация е голям.

Днес след филми като „13-тия етаж“ и „Матрицата“ се улавям и в клети параноидни нотки. В бъдещето, а и дори днес, симулации на физични системи с много голяма точност, изглеждащи абсолютно истински за потребителя на виртуалната реалност ще се превърнат в нещо тривиално. А ако хората от бъдещето не просто създават измислена реалност? А ако успеят да възстановят образи от миналото? В такъв случай те биха могли да направят точно триизмерно копие на неща и събития от нашия свят.

компютърна симулацияСимулациите ще включват същества, идентични на нас самите. Потомците ни ще използват тези образи, за да научат за миналото си. Ще притежават Машина на времето, но няма  да се налага да пътуват с нея, просто ще пренесат миналото при тях. Нека да допуснем, че тази цивилизация, иска да види миналото. И за тях ще се окаже невъзможно да се върнат в миналото, защото физиката не го позволява, въпреки солените popcorn факти от холивудските филми. В такъв случай ще прибегнат към резервен вариант и ще създадат много подробна и реалистична симулация на миналото. Идеята, че компютрите един ден ще могат да пресъздават точни копия на миналото може да прилича на детска мечта, но съм почти убеден в тези „пътувания” и вероятност.

Предполагам, че тази супер цивилизация няма да направи само една симулация на миналото. Напредналата цивилизация ще има достатъчно компютърна мощ и ако впрегне само 1 % от нея, само за 1 секунда от хилядолетното си съществуване, ще бъде достатъчно да се създадат милиарди симулации. Днес, тук и сега, всеки път, когато науката си помисли, че е намерила начин да контролира времето, се сблъсква с тревожни физични усложнения.

компютърна симулацияАко компютърът на бъдещето може да реализира милиарди симулации, как ще знаем, че живеем в истинския свят, а не в някоя от многото копия?

Всъщност, шансът наистина да съществуваме е едно към един милиард срещу нас.

Това, което ме тревожи, е че ще има много повече симулирани хора като нас, отколкото първоначално е имало несимулирани. Нека се замислим – добре, щом почти всички хора са симулирани и само една малка част от тях не са, тогава по-скоро вероятността и аз/ние/Вие/те да сме симулирани, а не част от изключително малкото оригинали е възможна!

С други думи, почти е сигурно, че живеем в симулиран от наследниците ни свят. Колкото по-добра става симулацията, толкова по-трудно може да се разбере, дали сме истински или живеем в симулация. Дали наистина живеем в истинска или фалшива Вселена, като накрая разликата между Реалност и Симулация ще изчезне… Щом сме вътре в симулацията не можем да определим разликата между виртуална реалност и реална среда. Дали светът, който пипаме, виждаме и усещаме е просто симулация? Целта на науката е да обясни реалността, но докато живеем във виртуална реалност никога няма да разберем природата и 100 % – вия отговор на въпроса: „Част ли сме от компютърна програма?

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg