Истории от македонския Близък изток: На гурбет при шиптърите – три българки разказват

2

Колкото до семейния живот – там всичко е по ислямски образец – жената стои затворена вкъщи и не излиза почти никъде, а след като се омъжи носи специално облекло – дълга роба, подобна на шлифер, а главата й е покрита до брадичката. Ние пробвахме техните носии и бяхме разочаровани от това колко една жена може да се обезличи и погрознее с такова одеяние. Самите съпруги (и тримата братя са семейни и имат деца) също сякаш бяха изчезнали като личности – ние дори не знаехме имената им. Те се наричаха на имената на съпрузите си – Ахмедица, Салица и т.н. Изглеждаха доста възрастни, може би защото повечето от работата вкъщи лягаше върху тях. Мъжете не им помагаха в нищо, а и не показваха да са много загрижени тях. Ахмедица ни сподели, че много я боли кръстът и иска да се лекува, но за това нейният не й давал никакви пари. А кръстът й се повредил от петнайсетте аборта, които е правила и при всеки следващ мъжът й бил недоволен, защото това пак ще му струва 50 евро. Посъветвахме я да си сложи спирала, но тя поклати глава – не ставало. Искало се въздържане известно време, а това не било възможно при тях. “Това са шиптърите – всяка вечер с жената – закон.” Майката на Ахмедица от това умряла – понеже е задължително да се изкъпват след интимността, тя се простудила и се споминала. Семействата живееха в малка къща и макар че жените имаха по себе си златни накити за три жилища, това не променяше нещата. Ние се хранехме с тях един път на ден – вечер и не съм сигурна дали и те самите хапват през деня. Храната беше най-вече от месо – телешко, овнешко и пиле. Гозбите бяха изключително мазни и тежки, с юфка, с макарони, с картофи. Заради нас с голяма неохота започнаха да готвят от време на време и постно. Мария не ядеше месо и Ахмед трябва да се е уплашил, че може да умре от глад. Понякога жените влизаха при нас в кафаната, за да пийнат по нещо, но щом забележеха, че се задава клиент, бързо побягваха, дори да беше техен познат.

Жените бяха любопитни за нашия живот и често ни разпитваха. Виждаше им се странно, че аз съм напуснала своя съпруг и нямам деца. Това за тях беше неестествено. За нас пък беше неестествен техният живот – затворени между четирите стени и потопени само в семейството, без никакво развлечение. Но те не се оплакваха, напротив – гордееха се. Имаха време да бродират и плетат интересни неща – те с гордост ни ги показваха. В един момент открихме, че живеем и се държим така, сякаш винаги сме били в тази къща. Бяхме станали част от нея и обитателите й. Даже присъствахме на една албанска сватба, на техни роднини. Това беше зрелищно събитие и събуди нашия интерес. Младоженката чака от сутринта да дойдат да я вземат, а в това време жените пеят и играят на двора, облечени в най-скъпите си дрехи.

Истории от македонския Близък изток: На гурбет при шиптърите - три българки разказватМомичетата, които са се омъжили предишната година, са облечени със сватбените си рокли. По тях имаше толкова много златни накити и бижута, че от блясъка те заболяват очите. След около два часа песни и танци, булката се появява, забулена с червена кърпа. Всички мъже от рода преминават, за да се сбогуват с нея. Нарича се “гушване”. Те я прегръщат и така, един вид, се прощават с нея. Булката плачеше сърцераздирателно, особено когато усетеше, че я прегръща някой от семейството.

Накрая тя изпадна в истерия – ръцете, които обгръщаха поредния дошъл да се сбогува, не искаха да го пуснат. Сватбарите с мъка я откъсваха от човека, а плачът й стана подобен на вой. Погледнах – нашите момичета плачеха също, а един младеж ги успокояваше, че това не са истински сълзи, ами така трябвало. Това не беше истина, макар той да ни разказваше как на някои им казвали, че щом им е толкова мъчно за дома, ще ги върнат обратно, а те не искали. В дома на момчето младоженците замесват от кайма нещо като сарми. Това е символична репетиция за бъдещия им семеен живот, те се питат и си отговарят : Единият пита: ”Какво замесваш?, а другият отговаря “Момчета и момичета”. Горките булки, говорехме си ние по-късно – че как няма да плачат, като знаят какво ги чака след сватбата – затвор.

 

Показана е 5 от 7 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



2 коментара

  1. Читател на

    Чудя се какъв ли е въобще смисълът да емигрираш към страна с официално по-ниски доходи и от тези в нашия „див Северозапад“, освен ако не търсиш предизвикателство в неинформираността си? Това не е никакъв „Близък изток“, това са частично изкривени от съвремието представи, базирани на автентичния Албански канон, чертал законите в планината Рафш и други планински райони в Албания, където са действали не държавните институции, а тези на честта, пък бесата е онази дадена дума, която не трябва да се нарушава като неизменна част от идеализирания социален кодекс. Както предава разказвачът на историята, това са „жестоки, необичайни, но все пак справедливи посвоему закони“, за които всеки може да се осведоми добре от литературата на Исмаил Кадаре.

Коментирай в Delo.bg