Когато идват полицаи на проверка, те се крият при жените, за да не бъдат заловени. Ахмед се държи често сприхаво и грубо, от благия човек, дошъл да ги вземе от България, не е останала и следа. Обичал да казва, че е човек с две лица, но жените го подозират, че психически не наред.
“Не беше възможно да остане нормален при това количество алкохол, което непрекъснато поглъщаше – разказва Бети – Той и братята му се наливаха от сутрин до вечер редом с клиентите, а работите му в бизнеса не вървяха. Дочухме, че от много хора е вземал заеми, които не можел да върне. И ядовете си ги изливаше върху нас – оборотът бил нисък, нямало да ни плаща, ако така продължава. Заплашваше, че ще ни бие, че ще ни продаде и макар това да не се случи, съзнавахме, че от такъв всичко може да се очаква. Понякога беше добър и се държеше човешки – разказваше ни за предишната си работа като учител и дори се смееше, когато ние разказвахме някоя весела случка от нашите професии. Подозрението обаче към нас – че може да избягаме, че може да го измамим по някакъв начин, не го напускаше. Той особено много подозираше мен – докато бях там, нито един път не ми позволи да говоря по телефона, камо ли – да изляза.
Хората в това място живеят изключително затворен и ограничен живот. Обичаите и религиозността – те са мюсюлмани – и отпреди стотина години, и сега бяха част от живота им и по странен начин се смесваха със съвременния начин на съществуване. Нашите собственици не бяха по-различни от останалите. Клиентите го съзнаваха и затова в кафаната не идваха заможни и образовани хора. Посетителите бяха местни мъже – работници, фермери, полицаи и учители. Жени рядко се мяркаха – ако имаше такива, не бяха албанки и задължително бяха придружавани от мъже. Спомням си една от – мургава, дребничка, с голямо самочувствие, която ни разказваше как добре припечелва като кючекиня в едно заведение в същото село. Дори си купила с припечеленото собствено жилище. Самите клиенти често пъти трудно подхващаха разговор и предпочитаха да говорим ние. Почти никой не можеше да танцува и да разказва интересни истории – употребяваха не повече от трийсетина думи и дори нас трудно ни разбираха. Но винаги ни увещаваха да излизаме с тях като ни обещаваха какви ли не неща. Знаехме, че това са примамки за наивници, а пък и паспортите не бяха в нас, за да можем да се покажем където и да е било навън. Но предложенията на преставаха, макар някои от клиентите вече добре да ни познаваха. Един млад мъж показваше златна верижка на ръката си и обещаваше да я подари на онази, която отиде с него. Но по-възрастните бяха безобидни, дори понякога – смешни. Спомням си, имаше странни личности, които не можех да разбера и които предишните момичета наричаха мутанти. Един от тях – кльощав дядо, с гъсти надвиснали вежди и мрачно лице, имаше особено поведение, което изглеждаше най-малкото смешно. Той пристигаше обикновено сутрин, поръчваше мляко и правеше таен знак да отиде някоя от нас за компания. Не говореше, но докато момичето седи до него, той бързо се пресяга, хваща я за бедрото и после – пак така бързо, си дръпва ръката. После бръква в джоба си, изважда някакви банкноти и пак по бърз и тайнствен начин ги пъха в ръката й. Горкият, така си представя големия разврат, че си и плаща за него. Друг от посетителите – пак възрастен мъж, ни беше омръзнал с разказа си как е убил брат си и лежал за това в затвора. “Аз съм убил, но съм го излежал – платил съм си” – говореше той. А благодарение на този дядо ние оцеляхме – редовно ни носеше плодове, бонбони и всякакви хубави неща за храна. Казвах си, че тези хора, макар и с такъв изтерзан вид, са потомци на някаква древна култура и бит – с жестоки, необичайни, но все пак справедливи по своему закони. Тези закони действат и в днешно време, макар и в по-различен вид, но шиптърите са много пристрастни към спазването им.
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!

2 коментара
Чудя се какъв ли е въобще смисълът да емигрираш към страна с официално по-ниски доходи и от тези в нашия „див Северозапад“, освен ако не търсиш предизвикателство в неинформираността си? Това не е никакъв „Близък изток“, това са частично изкривени от съвремието представи, базирани на автентичния Албански канон, чертал законите в планината Рафш и други планински райони в Албания, където са действали не държавните институции, а тези на честта, пък бесата е онази дадена дума, която не трябва да се нарушава като неизменна част от идеализирания социален кодекс. Както предава разказвачът на историята, това са „жестоки, необичайни, но все пак справедливи посвоему закони“, за които всеки може да се осведоми добре от литературата на Исмаил Кадаре.
Не разказвате най важното,когато започнахте да работите като сервитьорки,какво се случи ???