И Бог да прости

0

Да се завърнеш в бащината къща,

Когато вечерта смирено гасне

И тихи пазви тиха нощ разгръща

Да приласкае скръбни и нещастни.

Димчо Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща! Обикновено децата напускат родния дом, когато навършат своето пълнолетие и скачат в дълбокото на живота, което ги посреща изпълнено със своите насрещни течения и подводни дупки. Обикновено родителите бдят над своите деца, някои точно, колкото това е нужно, а някои ненужно цял живот, правейки децата си зависими от тях в материален, личностен и емоционален план.

Завръщането в бащината къща се случва по празници или дни като Задушница. Ден като този, който почти угасва с последните лъчи на ноемврийското слънце. В дни като този, в който едни отдават почит на близките, чийто души вече бродят в света на нематериалното, други дори не осмислят значението му. Едни пият горчиво вино за Бог да прости, други за Наздраве. На пръв поглед нищо особено и всичко си е в реда на нещата. Но в ден като този има хора, които имат претенции да са повече от другите, хора, които също са изгубили близки, и не само не се сещат да запалят свещичка в знак на почит към хората, които дори са се грижили за тях, но дори и не се сещат, че тези хора са съществували.

Опиянени от егото си. Опиянени от глупостта си. Опиянени от празнотата и безсмислието на живота си. Наздраве! И Бог да прости!

Да се завърнеш в бащината къща за мнозина просто означава да се метнат на колата през уикенда, да заседнат наконтени на кафе в центъра на родния град или село, докато мама или баба подготвят в чанти зимнината, която цяло лято грижливо е била садена, окопавана и поливана. Био. За най-скъпото – децата. Децата минават, натоварват зимнината и заминават. Пет минути работа. Пет минути внимание за баба, която едвам успява да си види внучето гражданче. Наздраве! И Бог да прости!

Да се завърнеш в бащината къща, да се стопиш в ласкавата прегръдка на майка си, да усетиш подкрепящото рамо на остарелия си баща, аромата на старите вещи. Да почувстваш уюта на своето детство. Да се завърнеш в миналото, забравяйки кой си сега и откъде пристигаш.

О, скрити вопли на печален странник…

На другите – наздраве! И Бог да прости!

 

 

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg