Европейски съюз на ценностите или на користите?

0

Нека няма никакво съмнение – в този текст „говори“ убедена европейка.

Аз съм човек, който до последния си дъх ще отстоява каузата на обединена Европа. Вярвам, че с всичките му кусури, ненаучени уроци и спъвания в едни и същи камъни ЕС е най- правилният и логичен политически модел за тези географски ширини.

Няма да премълча обаче неадекватността му на моменти.

Европейски съюз, бежанци, кризаА такъв момент е именно сегашната криза с бежанците, която торпилира самата носеща конструкция на ЕС. Тя атакува директно темелите му – ценностите, върху които ЕС стъпва и с които така основателно се гордее. И докато ЕС се люлее в бежанска безтегловност, лидерите му все още ваканцуват. Съветът на вътрешните министри ще се събере по въпроса с бежанците чак на 14 септември. До тогава десетки хиляди ще прекосяват нелегално граници, ще прескачат огради, ще обсаждат гари, перони и влакове, ще чакат статут, ще бъдат пращани в специализирани центрове, арестувани, мразени, ще се давят в моретата, ще измират в херметически затворени камиони, а Източна Европа ще изнемогва най-тежко под натиска им. И при кризата с бежанците ще се получи същото като при кризата с Украйна, когато се роди онзи прословут виц: „Путин взе Крим, а ЕС взе… отношение по въпроса“.

Бежанската криза тропаше на Шенгенската порта на ЕС повече от година. През това време Брюксел направи десетки планове, изписа купища стратегии, задвижи ред тромави механизми, проведе дебати, изслушвания, гласува резолюции, пести пари и на практика остана с удобно заровена в бюрокрацията глава. Междувременно проблемът зае неочаквани размери. И този път на този Европейски съюз няма да му се размине само със снизходително поклащане на глава и с поредица инфарктни денонощни заседания.

След бежанската криза ЕС няма да прилича на себе си. Ако изобщо продължи да съществува.

Свободата на пътуване, защитата на човешките права, равния достъп до пазара на труда, хуманитарната помощ, солидарността – всичко това са основополагащи ценности на европейския проект. Но те, оказва се, важат само за „своите“, за европейците с бели якички и черни костюми, с работно време от 9 до 5, с подреден живот и осигурено благосъстояние. За другите – за тези, които бягат от ужасите на войната, които идват в ЕС като „чужди“ с по един чифт дрехи на гърба си и дават последните си пари на алчни трафиканти, за да достигнат до своето право на нормален живот – за тези хора ценностите на ЕС не важат. Тези хора не са желани в обетованата европейска земя, те са тежест за социалните системи на европейските държави, те са ниско образовани, лошо възпитани, по презумпция са престъпници и са просто цифри в едни квоти.

Европейски съюз, бежанци, криза

ЕС има бомбардиращ го отвътре политически проблем и това е проявата на двойни стандарти. Дълго време ИДИЛ беше проблем на НАТО, но не на ЕС. ЕС искаше с ИДИЛ да воюват САЩ, а кротките европейци да си седят вкъщи и да гледат военната операция по CNN. И нямаше как да е иначе, след като години наред ЕС партнираше с лидерите на арабските държави, които после буквално за една нощ нарече „диктатори“, а след това подкрепи опозицията в тези държави, която се изроди в ИДИЛ.

Препариран от поредицата си грешки в близкия Изток и Северна Африка, ЕС подцени заплахата ИДИЛ и не реагира навреме. Така даде ненужен повод на радикалите и популистите в своите държави да лансират разрушителните си тези:

  • че бежанците са оганизирани дестабилизатори;
  • че никой не е в състояние да разпознае кои от тях са бежанци и кои са икономически емигранти;
  • че сред тях в Европа навлизат главно терористи;
  • че бежанците ще вземат работните места на европейците, ще сменят религията им, ще се настанят в хола им, ще карат колите им, ще спят с жените им и пр.

Съвсем не казвам, че бежанците не са проблем. Проблем са не защото ги има, а защото ЕС не знае как да постъпи с тях. И категорично отказва да ги мери с аршина на собствените си ценности. Ще решава конфликтите в държавите им. Ще ги държи близо до родните им места. Ще затваря границите си. Ще ги връща обратно. Само в краен случай и доста неохотно ще ги интегрира. Все решения, които ще отнемат години. А междувременно хиляди мъже, жени и деца всеки ден се изсипват в централните европейски градове и искат да останат там. Защото Европа вече е проглушила ушите на света, че е глобална, отворена, солидарна и „единна в различията“.
А да я виждаме напоследък като такава?!

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg