Трънливият път на един емигрант

0

Тежка е съдбата на всеки емигрант, който се разкъсва между своята Родина България и страната, която е станала негов втори дом. Всеки от тях е тръгнал с мисълта да намери спасение, по-добър живот и по-сигурно бъдеще. Мнозина наистина са го намерили, а други не са успели и са се завърнали обратно.

Сега ще ви разкажа драматичната история на един такъв емигрант, който вече е човек с успешен бизнес, авторитет и финансови възможности. Казва се Реджеп Расим, живее в Палмертън, щата Пенсилвания, САЩ, родом е от айтоското село Карагеоргиево, но мечтата му е да дойде и да инвестира в България.

redjep1

Реджеп Расим

Все още се вълнува много и всеки път преживява своето бягство от страната преди повече от 30 години.

„Отне ми много време да стигна до Америка – няколко години и много перипетии. Първо стигнах до Букурещ, от там до Тимишоара, след това тръгнах с влак, но ме върнаха защото нямах виза, а по онова време се искаше такава. И до ден днешен си пазя още билетите от влака. Два пъти се опитах да стигна до границата в Югославия. Наложи се да ходя повече от 30 км. пеша. Имах карта, ориентирах се по нея, обикалях селата – поех много голям риск, но в живота е така – понякога трябва да се рискува“, разказва Реджеп и допълва, че много трудно е успял да стигне от румънската до югославската граница.

„Беше зимата, студено, аз – изморен, известно време се криех в една дупка до земята, за да съм на топло и да не привличам вниманието. Когато се качих на автобуса за Югославия всички знаеха, че съм от България и че се опитвам да избягам. След като успяхме да минем границата всички ми ръкопляскаха и ме поздравиха, събраха пари, за да ми помогнат“, спомня си още той.

Неговата история е само една от хилядите истории на емигрантите, които по онова време са се опитвали да избягат от тоталитарна България. Историята на Реджеп е много дълга, драматична, изпълнена с всякакви трудности, но в крайна сметка той успява да стигне до Виена – точно на 22 декември. В австрийската столица остава две години, след което най-после стига до заветната мечта – САЩ. „Първият си опит да избягам от България направих през 1977 година, тогава се качих в София на международния влак за Италия, но ме хванаха, пребиха ме зверски. Втория път, две години по-късно, избрах да избягам по друг начин и той беше успешен“, разказва мъжът.

Трънливият път на един емигрант

Комплексът в Свети Влас

Повече от 30 години Реджеп Расим живее в САЩ.

Има чудесна съпруга – Гюлнар, две прекрасни дъщери, успешен бизнес – притежава ресторант, който е сред най-посещаваните в района. Въпреки това обаче, носталгията винаги го тегли към Родината…

Така, преди няколко години решава да инвестира в българското Черноморие. Купува парцел в курорта Свети Влас, където построява страхотен комплекс, вдъхновен от втория му дом – Америка.

Това е неговото виждане за приятна почивка – просторни и хубави апартаменти, обзаведени с всички удобства, които се предлагат за закупуване или отдаване под наем на българи и чужденци.

Когато преди 5 години започва строежа, Реджеп е на втора линия на плажа, но днес нещата са съвсем различни. „Винаги ме е изумявало, че в страната ни няма никаква държавна политика в това отношение – строи се без мисъл, без виждане, без да се направи сметка, че цялото това огромно застрояване не привлича туристи, а напротив – гони ги“.

Въпреки недалновидното виждане на политиците, интересът към неговия комплекс е много голям и повечето апартаменти вече са продадени, а тези под наем се ползват от поляци, унгарци, руснаци и българи.

За тях са създадени всякакви удобства за добра и пълноценна почивка. „Америка не научи така – да уважавам себе си и околните. Затова искам гостите да имат най-доброто, точно както искам и аз да го имам ако съм гост в някой хотел. За съжаление не всички търговци в България мислят по този начин. Трябва да разберат, че клиентът е най-важния и трябва да се съобразяват само с неговите нужди, а не със своите“.

Трънливият път на един емигрантЗаради своя дългогодишен приятел Румен Траханов, Реджеп споделя, че е обикнал Гоцеделчевския край, макар и никога да не е стъпвал в него.

„В щата Пенсилвания, където живеем ние с Румен, има доста български емигранти от Гоцеделчевския край. Те са ми разказвали толкова много и с такова възхищение за това, което е направено през последните години там.

Дори и в Америка съм чул за Вашия уникален Градски парк, за Делчево, за асфалтираните и ремонтирани пътища, улици, тротоари. Малко са градовете в България, които могат да се похвалят с толкова много придобивки.

Като правя сравнение ми става мъчно за Айтос, където нещата са много по-назад, независимо, че е толкова близо до морето.

Мечтата ми е да дойда в Гоце Делчев, да видя също така Делчево и да стисна ръката на един достоен кмет, какъвто е кметът на Гоце Делчев, а защо не и да инвестирам там. За човек като мен, който живее от толкова години в чужбина, преминал е през много трудности и е успял да постигне нещо в този живот, е много важно добрите неща да се казват и за тях да се говори.

Трябва да се гордеете с Вашия град и да правите всичко по силите си той да се развива все така успешно“, категоричен е Реджеп Расим.

Трънливият път на един емигрант

Реджеп Расим и Румен Траханов на покрива на комплекса в Свети Влас.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg