Господ вече не е българин

0

Всички помнят култовата фраза на Николай Колев – Мичмана: „Господ е българин!“. Други времена бяха, тогава. Други! Футболистите бяха друга порода, различна от сегашните гелосани и татуирани ритнитопковци. Футболът беше национална гордост и най-добрата реклама за България по света. Други бяха и треньорите, и управата, и Господ беше друг, сега може да е всякакъв – испанец, немец, французин, дори норвежец, но най-малко е българин.

Не знам дали трябва да се изненадаме за нивото на българския футбол, след като всичко в държавата е под общия знаменател на ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА. От културна, духовна и социално-икономическа, та до спортната сфера. И все пак не е трудно да се огледаме около нас.  И не говоря за Европейския съюз и за страни като Испания, Англия, Франция и Германия, а за съседите от Сърбия да речем, които са световни шампиони до 20-годишна възраст, които имат футболисти в най-големите отбори, в най-добрите първенства на Европа, а и света като цяло. Значи може. Хърватите дори няма да ги коментирам.

българският национален отбор по футбол

Интернет пространството не подмина родните ни национали. Късметът бил като Фики – няма крака, за да дойде, топката се нуждаела от кръвопреливане след безпощадното блъскане по коженото кълбо, а мобилните телефони на избранниците на Ивайло Петев били заредени на страницата за прогнозата за времето, където се казвало, че в Син Сити от късно вечер до рано сутрин се очаква гъста облачност от алкохолни изпарения и порой от салфетки. И още, и още, и още… и все верни неща.

Националите са по-тясно свързани с Биад, отколкото с Националния стадион „Васил Левски“. Това е очевидно. Сигурен съм, че знаят по-добре новия хит на Преслава, отколкото химна на България. Татуистът е по-често посещаван от фитнес клуба и тренировката, а нова кола се купува по-често от перилен препарат. Няма какво да се залъгваме – националният отбор е сбирщина селянчета, изживяващи се като супер герои. Националният отбор е отражение на българина, на играчите от него искат да приличат милиони малки момченца. Те не искат да са добри футболисти като Стоичков и Бербатов, те искат да са татуирани като Благо Джизъса, да са зализани като Бандаловски, да спят с Елена Паришева и да карат бентли като Ники Михайлов. Футболът е само средство към крайната цел, а именно мигновена слава, куп пари в джоба, отредена главана роля в софийска чалготека, набожни татуировки, криещи човешкото безсилие и никакво, ама никакво желание и стремеж към професионализъм.

Падението е пълно и болезенено, защото само преди 21 години елиминирахме световния шампион Герамния и взехме бронзови медали от световно първенство. Падението е пълно и заради начина, по който Петевата чета проведе последния мач. Без желание, с мързел. Не догониха нито една спорна топка, не пресираха, а се бяха предали. От жегата ли, от тежка вечер ли, от арогантност или селяния, не знам, но беше обидно дори към малкото хора дали между 10 и 40 лева да подкрепят България, а не киселите селянчета.

„Голямата“ звезда на отбора – Ивелин Попов е забравил как се спира топка, лидерът на Лудогорец Дяков разбрахме, че играе само заради стартовите състави, а като цяло играта на националите приличаше повече на процедура по рехабилитация, отколкото на футбол. Норвежците играха по-мъжки и с повече желание и въпреки очевидната липса на класа и в техния отбор си получиха, това, за което бяха дошли. Не си оправяха прическите след всяка игра с глава, не псуваха по съдията, не влизаха в хулигански съприкосновения като „невидимия“ Дяков.

българският национален отбор по футбол

Това е истината за българския футбол. Истината за българския спорт, за българската държава като цяло. Купчина позьори, които нямат идея защо са мястото, на което са. И да, в България в момeнта няма футболисти, няма добра детско-юношеска школа, а се разчита на чужденци, намерени… нейде в чужбина, но тези, които са „избрани“ би трябвало да подходят по-отговорно към смисъла на това, че защитават цветовете на българския трикольор, а освен това взимат и пари за това (нещо, което англичаните не правят – те играят без пари за националната селекция).

Би трябвало да се стараете повече, националчета и тогава може би шяхме да Ви простим, ако ще и с 10 на 0 да падате. Но в сегашния случай, просто Ви молим да се омитате.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg