Доцент или задник?

0

Повече притеснение, повече агресия, повече смирение, повече отчаяние или повече погнуса? Не знам точно какво се е настанило в душата ми, но със сигурност е чувство за несправедливост. Прекалено добре го възпитахме това чувство и до голяма степен свикнахме с него.

Човек има две слабости! Нали знаете? Едната е, че е сантиментален, а другата е, че има свойството да свиква. Да свиква с всичко, с несправедливостта, с омразата, с притеснението, с отчаянието, с глада и мизерията, с чувството на неспособност сам да ръководи съдбата си, с чувството да е зависим от независимата величина на човешката глупост, наглост и паразитна адаптивност. Вече съм сигурен, че имаме нужда от революция, ама не тихата революция угасваща преди лягане в компютъра ни. Не революция събираща лайкове, а революция събираща човешки глави. В преносен или буквален смисъл.

Познавате ли Гошо Тъпото? Сигурно сте го позабравили, ами Лучано (не Лъки)? Вероятно помните само сладкарниците в близкото ни минало, но не може да не сте чували за Лъчо Мозъка.

Лъчезар ИвановЛъчезар Иванов е типичен пример за опортюнизъм. Спогодба за извличане на облаги, която или ще ни изгони от родината или ще ни накара да отново да свикнем. А аз говорех и за революция…

Кой е Лъчо Мозъка? Лъчо Мозъка е доцент в катедрата по обществено здраве на СУ „Св. Климент Охридски“. Един от деветимата нови преподаватели.

През 2012 избухна скандал във връзка с явяването на народния представител на конкурс за доцент в Медицинския университет в София. Тогава стана ясно, че две от публикациите, които са представени от Лъчезар Иванов в защита на неговата кандидатура за „доцент“, всъщност не са били негови, а на пенсионирания проф. Любомир Иванов, бивш директор на Националния център по опазване на общественото здраве.

Лъчезар Иванов

Лъчезар Иванов (вдясно), в средата – ректорът на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев

Тогава депутатът от ГЕРБ обясни, че е допусната техническа грешка и не се е опитвал да заблуди комисията. Каква ли е тази техническа грешка… и то на явяване на конкурс за доцент…?

Продължаваме: През 2010 г. Лъчезар Иванов бе принуден да се оттегли от поста на заместник-председател на Народното събрание, заради опит да ходатайства срещу уволнението на негов приятел митничар. Тогава Иванов се оттегли от председателския пост на ГЕРБ – София. Парламентарната дейност на Лъчезар Иванов ще се запомни и с участието му в приемането на лобистката поправка, стана известна като „Мери Джейн“ в Закона за наркотичните вещества, която по-късно бе отменена.

През 2009 г. името на Иванов попадна и в скандал с командировка в САЩ, която е била платена от неправителствени организации, свързани с фармацевтични компании… и така нататък…, и така нататък.

Лъчезар ИвановАз от тук до края ще го наричам Лъчо За*ника, не Мозъка… иронията не ми идва от сърце. Ще ми се поне да го обидя анонимно, и някак ще ми стане по-леко… поне докато пиша. Та Лъчо За*ника вече оценява децата ни. Той ще решава академичната им съдба. За*ник без качества ще оценява качества? Е докога, бе? Докога? И малките деца знаят значението на думата шуробаджанащина. Имало я е от време онуй, има я и сега, ама когато това нещо кара интелигентни люде да си плюят на петите, то именно там се корени целият заразен процес в българското общество. А това, че то продължава да търпи и да свиква, си е абсолютно наш проблем.

Знаете онази поговорка за този който дава баницата и… този, който я яде. Въпросът е какво може да се направи и то да бъде ефективно. Ясно е, че няма да има „Кристална нощ“, нито пък „ Нощ на дългите ножове“. Ясно е, че ако не е Лъчо За*ника, ще е друг, но каква е ще е нашата гражданска и човешка позиция, с която да защитим себе си? Най-малкото е това, което се случва – да му дадем гласност.

Защото качествата на Златин Златев и много други като него струват повече и биха били много по-полезни от това да ти направят приятелски подарък под формата на хабилитиран университетски преподавател.

Златин Златев

Много от младите хората не отиват на запад , за да мият чинии или да са гледачи на стари хора, а наистина да търсят професионална реализация, защото в майка България зависимостта да си тъп, но преуспял започна да добива силата на директива.

Безпочвеното чувство на търпимост като скачени съдове се предава от човек на човек, от родител на дете, от дете на дете, като житейско доказателство за робското ни минало, опитващо се да заличи последните лъчи светлина на националния ни талант. Талантът обаче иска и нужната отговорност и сила на духа, за да можеш да го обслужиш.

И ако искаме да се съхраним то е време да покажем, че не можем да търпим, защото държава, в която министър-председателят те прави доцент, а някой него е направил генерал, държава, в която президентът ти тъгува по розови домати със сирене и свободно шофиране, най-логичното нещо е да избягаш. Ама колкото се може по-далече! След това да се опиташ да забравиш, а ако не можеш се замисли:

Струва ли си да изгоним талантливите клетки на родината си…, заради един човек, заради един преподавател, заради един доцент или професор… пък бил той и задник…?

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg