Деца на отглеждане

0

Тази статия няма намерение да съди никого. Тя просто твърди, че понякога плащаме с децата си за житейските избори, които правим.

По-най-болезнения начин навярно е разбрала това и 36-годишната майка-цигуларка от София, чието 3-годишно момченце бере душа в „Пирогов“, пребито най-вероятно от двете 18 и 19-годишни момчета, които майката е наела да гледат детето, докато тя работи на скандинавски кораб.

Отделен въпрос е как се доверяваш на непознати 18-19 годишни момчета, които още се тресат от хормоните на пубертета, да отглеждат невръстно дете. Но за самотна майка-музикант да има дете по принцип е непосилна задача в днешна България. Изборите й за работа не са много и всеки от тях е на ръба на оцеляването – да свири в държавни оркестри за мизерна заплата; да свири по нощни клубове, надявайки се, че в тези часове детето няма да се събуди с истерични писъци у дома; да бъде уличен музикант… И все пак, сигурна съм, че всеки един от тези варианти сега се струва на 36-годишната майка много по-добър от този да музицира на скандинавски кораб, тъй като няма на света такива няколко хиляди евро, които да струват живота на детето ти.

Цяло поколение малки българчета виждат родителите си само по скайп. Те, родителите им, са ниско платени емигранти, които едва свързват двата края в чужбина и всяко изтормозено и откъснато от залъка евро пращат към България. Децата им са оставени тук, защото там те са излишен разход – за храна, за детска градина, за увеселителен парк, за сладолед.

Деца на отглеждане

Така живеят цели села в Северна България и Родопите. Там децата, доколкото изобщо ги има, са отглеждани от бабите и дядовците си, но в тази трудна мисия се включват и всички налични роднини.

Бабата е тази, която държи за ръка детето в първия учебен ден. Бабата получава ръчно изработени картички за 8 март. Бабата сваля температурата с кърпи с оцет и трудно се справя с електронния термометър. Бабата организира рождените дни, доколкото й стига фантазията. Дядото пък е този, който едва тича след колелото, за да научи все пак внучето да кара велосипед. Който се крие и заплюва в игрите на жмичка. И който рита футбол, ако артритът не го мъчи твърде много… Тук се включват и платените детегледачи в големите градове, където родителите правят кариера, работното им време е разтегливо понятие, а за децата се грижат непознати хора, по задължение, наети на трудов договор и с работно време.

Деца на отглежданеРасте едно осакатено и комплексирано поколение, белязано завинаги от липсата на родителите в най-важните години. Тези деца от малки „усвояват“ модела на разбитото семейство, на авторитета, който е далеч, на отсъстващата ласка, на спестената милувка, на плаващите правила и на страха, че си изоставен, а светът наоколо е зъл и враждебен.

Как после искаме тези деца да не са агресивни с другите? Да не решават проблемите с насилие? Да са добре възпитани? Да имат ценности? Да уважават учителите си? Да имат идея за бъдещето си?

Децата не са вещ, която може да оставиш и после да я намериш непокътната на същото място. Затова, уважаеми родители, ако не можете да се грижите за децата си, по-добре не ги правете! Защото после нещастието е гарантирано. За всички замесени.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg