Да гласувам или да не гласувам

0

Да бъдеш или да не бъдеш” е датска приказка за страх и съмнения. С нейните дуалистични постулати могат да бъдат обвити всякакви житейски драми и трагедии, защото животът е такъв – повече драматичен, а понякога и повече трагичен. Всеки човек си има подобна приказка. Да обичаш или не, да ругаеш или не, да злорадстваш или не, да твориш или не, да бягаш или не – животът ни е пясъчен часовник, разпънат между двете хипотези на битуването. Шопската приказка в този контекст е „Мога да копам, мога и да не копам„. Българската дилема днес е „Да гласувам или да не гласувам“. Толкова елементарно звучи, че чак е чудно как толкова труден за някои е отговорът.

Местният вот е важен, но той има повече партийни окраски, където личността зад бюлетината остава извън всякакво внимание. Гласуването на референдум е друга бира. Там иде реч за гражданина като господар на волята си, без значение от коя партийна схема е. Партийното гласуване – дали местно или национално, си е мерене на партийни мускули. Референдумът дава възможност на един народ да се заяви и достойно да развива себе си като общество. В този ред на мисли, референдумът има няколко важни аспекта.

1. Още в чл. 1 от Конституцията (не Онзи Член Първи от Онази Знаете Коя Конституция) е записано как властта произтича от народа и как тя се осъществява от него непосредствено и чрез предвидените в нея органи. В комунистическата Конституция прякото народовластие идва като изброяване на второ място след органите, и то алтернативно, не кумулативно, както е сега. Следователно поставянето на непосредствено на първо място при изброяването във формите на управление на държавата по презумпция дава приоритет на пряката демокрация като по-автентичен и по-директен властови акт. Сиреч, глас народен – глас божи. Нищо, че някои преди го наричаха допитване до народа, а сега го назовават нормативно „пряко участие на гражданите в управлението“. Изместването на същността на пряката демокрация като основна форма на власт е идеологема на всички партийни къщи. И когато гражданите не осъзнават значимостта на този акт, те го приемат като поредната необещаваща партийна битка и бягат от урните като дявол от тамян.

2. Пряката демокрация се осъществява в различни форми, най-важната от които е референдумът. Прощъпулникът му е в далечната 1922 година по времето на БЗНС, когато се е решавало дали да бъдат съдени някои министри (!) – достойна и актуална кауза. Комунистическите референдуми са два – за премахване на монархията и установяване на републиканско управление през 1946 г., и за приемането на Конституцията на НРБ през 1971 г..Исторически и към днешна дата местните референдуми преобладават.

3. Сегашният референдум е относно т.нар. електронен вот. Предимствата на този вид гласуване напъхват в ълъла аргументите на противниците. По-голяма изборна активност в чужбина и в страната (безспорно!), удар по контролирания и купения вот, активиране на младите гласоподаватели, по-голяма информираност, по-малко предизборни разходи, по-малко невалидни бюлетини и т.н. Отявлени демокрации като Швейцария, Франция, Холандия, Испания, Австрия вече го прилагат, а ние можем да черпим от техния опит като равностойни европейски съседи.

Гласуването на референдум, който ще определи дали да се гласува и електронно, има огромно скрито послание. То ще реши дали на българина му се властва, или иска да го „властват”. След като електронният вот ще увеличи участието на гражданите в изборите за органи на управление, отказът ни от него ще сигнализира за резистентност и апатия към статуквото. Общество не се гради от шахматни фигури, които се плъзгат по дъската без умисъл и съзнаване за исторически дълг.

Народната власт е пъзел, който се подрежда правилно от мислещи граждански субекти. Суверенът е този, който сам трябва да заяви, посредством гласа си, че заслужава да бъде наречен Суверен. Инак от Субект на власт ставаме неин контролиран до безкрайност обект. Изборите сега са за правото ни да гласуваме, което всъщност ни дава и правото да бъдем граждани на тази държава. И нека Хамлетовата дилема си остане приказката за Дания. Нашата да бъде: Да гласуваме!

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg