Българската православна църква извън времето и пространството

0

Неведнъж съм критикувала позиции, както и липсата на такива на Българската православна църква /БПЦ/. И винаги съм изхождала от принципното схващане, че когато едно общество /в случая българското/ е попиляно от разклатени устои, завехнали ценности и избледнял морал, последното му упование остава вярата в Господ.

Вместо тази вяра да е упорито подхранвана от БПЦ, в редките случаи, в които демонстрира признаци на живот, Св. Синод влиза в непривичната роля на изолатор, а не на проводник на източното православие.

Всъщност аз лично никога не съм имала нужда от посредник в общуването ми с Бога. Моята прекрасна баба Маргарита ме научи, че имената на боговете са различни, но силата на доброто е универсална. Научи ме да имам своето лично време с Господ, да бъде смирена пред неговата воля и да знам, че когато целият ми свят се люлее, Той е моят остров.

църква, БПЦ, бежанци, мигранти

Затова отдавна не отдавам значение на публичните изцепки на БПЦ, която и без друго в масовото съзнание на българина е синоним на ДС, скандали, корупция, фалш и лицемерие.
Извънредното й изявление обаче по повод бежанската вълна надмина и най-изфантазираните национал-социалистически лозунги.

Да не приемаме повече нито един бежанец. Да изискваме от правителството да ги спре. Да бъркаме светска и църковна власт. Да назидаваме. Да противопоставяме. Да се затворим в себе си. Да се страхуваме от друговерците и различните. Да мразим.

Това са най-общо посланията, които съдържа изявлението. Имаме си ги в изобилие в публичното пространство напоследък и не биха били никакъв повод за коментар, ако не идваха от институция, чието висше призвание е да брани състрадателността, човещината, толерантността и мира между религиите.

Само за сравнение – преди броени дни Папа Франциск подслони във Ватикана семейство бежанци и призова всяка енория да го направи. А в петък в безпрецедентна реч пред американския конгрес папата поиска непримирима битка с фундаментализма, вкл. религиозния фундаментализъм.

Това не е политическа позиция на католическата църква, не е вземане на страна в сирийската криза, не е противопоставяне на религиите. Това е знак за ясна и адекватна ангажираност с пулса на деня.

И знак за човечност.

А знаците в съвременния свят имат даже по-голямо значение от думите и делата, взети накуп. Затова на фона на знаците, които дава БПЦ, не е чудно, че в България човешкият живот не струва пет пари, че хората се чувстват изоставени от всички, вкл. от Бога, че все повече българи стават атеисти и че мнозина заживяват с лекота в тантричния свят на алтернативните религии.

С всеки изминал ден БПЦ се изпразва от съдържание. И ако след време решим да я закрием, изглежда няма да е голяма загуба за никого.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg