Българин да се наричам – първа радост е за мене

1

Българинът е селянин по всеки един признак на своето съществуване. От идолопоклонничеството до спането с вълнени чорапи, ако щеш. Просто си е селяндур. Типичен Бай Ганьо. Какъвто и информационен мониторинг да направиш, ще се убедиш в това, което казвам и нещо повече – ще хвърлиш съмнение и върху малкото изключения, които си считал, че е редно да съществуват.

България е страната на таксиметровите шофьори и сервитьорките. Тук вещите са ценност, а духовното е въображаема глупост. Тук преди всичко се купува и се яде. Яде се и се пие по равно. Понякога се чука, но по-често се говори за това.

Такси отвлече клиент. Такси вози от летището до центъра за стотина лева. Такси вози 10 километра на морето за 200 и кусур лева. Такси преби клиент. Катастрофа на булевард еди кой си. Един загинал при меле на автомагистрала еди коя си. Трима загинали след челен удар в дърво. Сервитьорка ограби клиент. Свободната хавлия на плажа струва пари. Слави влиза в политиката. Ау! Кобилкина се разведе. Бирмата в ръкопашен бой с Преслава и прочие и прочие.

Това е сбит обзор на криминалната и светска хроника. Това е българската реалност, носеща дъх на неандерталец. Тук, освен че се храним с подобна информационна сволоч, ние я и преживяваме. Не знам откъде е онаследено, но е възмутително. Нямам идея дали турското робство, дали съветското влияние, дали западното са виновни за това, но всеки или почти всеки останал у нас българин се е превърнал в един глупав вещоман със силно развит потребителски манталитет. Превърнал се е в тарикат на дребно, в мързеливец, в престъпник. Превърнал се е в нещо много по-близко до животинския свят, отколкото до духовния. На местния примат за всеки неуспех му е виновна държавата. Псува ли я, псува клетата и милата, а дори един билет в градския транспорт отказва да си плати.

Българинът не е готов за демокрация. Българинът иска някой друг да се грижи за него, да го дундурка поне докато пукне. Но пък е корифей в това да си приписва чужди заслуги. Скъпо му е парното и тока и това е. По-добре да краде ток, да не плаща парно и нищо, че цигарите му струват 200 лева на месец, а ракията 150. Нали държавата е виновна. Тя трябва да се ГРИЖИ ЗА НЕГО.

Той, клетият мързеливец, който се храни със сребърни прибори, но тайно вечер си отваря компот и спи с терлици. Такъв е профилът на българското парвеню и подчертавам, че думата селяндур не предполага провинциален произход, а начин на живот.

Стигнахме и до финала, а той е същият като началото. На нас просто е заложена в съзнанието ни вината да е чужда, дори не и споделена. Този друг не е личният ни мързел и социалната ни неадекватност. Идеята е, че вината не е наша. Ние сме жертва на всичко друго и на всеки друг, освен на собствената си глупост. Виновен е комунизмът за едни, демокрацията за други, руснаците, американците… Виновен е късметът, виновна е държавата, виновни са родителите, роднините, Криско, Дриско, Слави, Пайнер, Бойко, Пламен и.т.н. Промяната е в ръцете и съзнанието на индивида, вървящ от частна към колективна отговорност.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



1 коментар

Коментирай в Delo.bg