В деня на Ботев, ще напиша малко за друг поет – Вапцаров. Поводът е ясен. Ще вляза в темата по хайдушки – с припълзявания и „откъм дерето“. Ето, почвам пълзешком.
Днес сирената послучай 2 юни ме хвана навън, на тротоара. Спрях. Между другото, като дете този миг ми се струваше много по-тържествен и специален. Нещо последните години пускат много по-често: „Внимание, внимание – техническа проверка“ и сега сигналът ми прозвуча някак технически. Разбира се, и проверъчно. Проверих и видях, че сме взели да спираме по-малко в памет на великите си фигури. Принципно няма страшно – да благодарим на врачани, които са свикнали Ботев още преди 150 години да няма крайно завишени очаквания към широките народни маси. Така че –
Ботев ни е простил.
Голяма работа, че навремето хората с коли спираха на сигнала, а тази година не видях да спират. Караха си – който накъдето. Сигурно си имат някаква важна причина. Може пък да знаят нещо, което ние не знаем. Примерно, че героите са умирали само за пешеходци. Та така, де – стори ми се, че традицията малко е поизветряла. Иначе е добра традиция. Дава чудесната възможност да се почувстваш нелепо в името на кауза. Имаме нужда да се чувстваме нелепо. Имаме и нужда да излизаме от добре утъпканите коловози.
Защото традициите ни са станали кухи. Отвън ги държим, но отвътре не ги чувстваме.
Може би затова апостол Павел е добавил в Библията едни знаменателни думи – има правила и ритуали, които човек си набелязва да спазва, но в крайна сметка те се изхабяват от употреба и само привидно имат вид на благочестие. „Привидно имат вид на благочестие.“ Замислям се за колко неща може да се използва тази фраза. Ето, вече припълзях и до Вапцаров. Много гласове викнаха против песента на Антонина със стиховете на поета. Не й било там мястото на тази лирика. Оп! Коловозче! Внимание, внимание – техническа проверка! Колко често се приспивате със стихове на Вапцаров, мили критикари? Ако може в цифри. На годишна база. 150 дни? 200?
Дали Вапцаров щеше да съжали, че стихът му е вкаран в попфолк песен?
Не знам.
Само знам, че поетите, а и изобщо творците, обичат творчеството си. И обичат то да стига до хората. Независимо как. Врачаните не бяха достойни, но Ботев умря за тях. Дали би изтеглил стиховете си от врачанските гимназии? Едва ли! С народа трябва да се работи. Сигурно и Вапцаров щеше да мисли така. Дайте да сменим металния сигнал на сирената, та барем започне отново да спира колите по улиците.
Дайте да пуснем поезията в употреба, та дано отново ужили нечие сърце за промяна.
Да живеят дръзките, да излизат от коловозите! Някои от тях един ден ще станат герои. А други ще си останат фолкпевици и ще се обясняват пред журналисти. И те да са живи и здрави!
автор: Теньо Гогов
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
