15 въпроса след изложбата в Лувъра отговорите на Рашидов

0

В едно тв интервю днес министърът на културата даде цялата яснота, която е по силите му, относно най- импозантното културно събитие през последното десетилетие  – българската изложба „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра в Париж.

15 въпроса за изложбата в Лувъра след отговорите на министъраЗвучеше обиден и недооценен, но измежду личните му емоции все пак се прокраднаха няколко отговора. Стана ясно, че четирима човека /?!/ са инициатори на кална кампания срещу него, че цялото събитие в Париж струва на българския бюджет 250 000 лв, а луксозният каталог в 1000 бр. тираж е финансиран от Лувъра, както и че експозицията се подготвя от  пет /?!/ години, за да полира ръждясалото национално самочувствие на българите. В отговор на упреците за слабо разгласяване на събитието министърът изреди и целия списък от световни медии, написали статии за тракийското злато.

15 въпроса за изложбата в Лувъра след отговорите на министъра

Извън салонната шумотевица, политическия ПР, нахранените журналисти, дребнавия разговор за командировъчни и гнева на министъра остават няколко въпроса, на които Вежди Рашидов продължава да дължи отговори:

  1. Как бяха избрани българските куратори на изложбата? Имаше ли конкурс? Каква концепция представиха те?
  2. Изключваме ли трайно артефактите на съвременното българско изкуство от представянията на страната ни в чужбина и поради какви причини?
  3. Как брандираме България като „люлка на тракийката цивилизация“? Как и къде продаваме този бранд?
  4. Ако сме постигнали съгласие, че най-голямото достижение на българската култура е тракийското злато, каква инвестиционна програма предвижда Министерство на културата /МК/, за да подпомага археологическите разкопки, изграждането на инфраструктура около тракийските гробници и могили, консервирането, реставрацията и експонирането на уникатите?
  5. В какви транс-национални културни маршрути включваме България, така че тя да се превърне в още по-достъпна и атрактивна дестинация за културен туризъм?15 въпроса за изложбата в Лувъра след отговорите на министъра
  6. Е ли изложбата в Лувъра начало на подобна национална културна стратегия или е еднократен акт, сбъдващ нечии мечти /независимо дали министерски или на Л. Живкова/?
  7. Ако е първото, с каква статистика разполага МК за европейските и в частност френските туристи, които ежегодно посещават България, за да се пресметне очакваният ръст от 5% за тази година благодарение на изложбата?
  8. Още веднъж въпросът- диагноза за състоянието на българските медии: на какъв принцип бяха избрани журналистите, които на държавни разноски пътуваха до Париж, за да отразяват събитието? Ако е валиден аргументът на министъра, че им е платил, за да не му „създават проблеми“, защо именно тези, които му задават най-неудобните въпроси, си останаха в София?
  9. Не беше ли по-удачно с парите, похарчени за воаяжа на журналистите, да бъде финансирана професионална комуникационна стратегия и масирана рекламна кампания на събитието?
  10. Как бяха определени съпътстващите събития на изложбата?15 въпроса за изложбата в Лувъра след отговорите на министъра
  11. Ако е било необходимо български хор да изнесе концерт в „Нотр Д`ам“, как точно е избран камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ при положение, че само в София има поне още три хора, които изпълняват брилянтно православна музика?
  12. Ако е било нужно представяне на българска книга да е част от съпътстващата програма, защо тъкмо „Рани от власт“ е тази книга? По какви критерии е избрана? Представителна ли е за съвременната българска литература?
  13. Ако са се търсели френски продуценти за български сериал, защо тъкмо за сериала „Еретиците“ на Антон Дончев и продуцентите Евтим Милошев, Любо Нейков и Димитър Митовски? С какво той заслужава лобирането на министър, дипломати и пр. в сравнение с множеството други исторически филмови проекти?
  14. Ако е трябвало културен клуб да бъде част от съпътстващата програма, защо това е точно Клубът на българските писателки? Какво по-важно има да сподели той на френската публика от Клуба на българските фотографи и фоторепортери, да речем?
  15. Какъв български бизнес бе привлечен да подпомогне събитието? Потърсени ли бяха спонсори и меценати, които да застанат зад иначе прекрасната инициатива на МК?

15 въпроса за изложбата в Лувъра след отговорите на министъраТова не са самоцелни въпроси. Те не целят да вгорчат радостта от събитието на министъра, нито да разделят творците на „защо тези, а не онези“. Просто настояват да започнем най-сетне да случваме културата /а и всичко останало в тази държава/ по ясни правила. Време е вече управлението на българското изкуство да влезе в 21 в. и да спре да се натъкмява васално, по симпатии, на маса и според басове. Да излезе веднъж-завинаги от фазата на прехласване по българщинАта и патриотарството и да затупти с пулса на модерността.

Защото България отдавна вече е член на европейската общност и българските изложби в Париж трябва да са ежедневие, а не изключение.

И са абсолютно задължение, а не форма на изключителност на който и да е български министър на културата.

 

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg