„Човешкото тяло“ – каталог от грешките на войната

0

Измамно нещо са анотациите на книгите. Те или създават грешни свръх очаквания, или грешни отблъсквания от една книга. В случая с „Човешкото тяло“ с мен се получи второто. Беше достатъчно да прочета словосъчетания като „военен лекар“ и „мисия в Афганистан“ на задната корица, за да оставя романа на Паоло Джордано да отлежава дълго в купчината на „чакащите“ книги.

Незаслужено е било!

Човешкото тяло, Паоло ДжорданоЧовешкото тяло“ е роман, издържан в стила на най-добрите военни повествования на Хемингуей – с художественото вглеждане във военните пейзажи, с майсторското следване на детайла, с педантичното дълбаене в раните и с изследване на спасението – приятелството, любовта и човещината.

Безспорно най-голямата заслуга на автора, който иначе е доктор по теоретична физика, е внимателното изграждане на образите. През цялото време докато четях, се опитвах да си набележа някой от тях за любим, но така и не успях – има сякаш еднакво очарование в бунтаря Чедерна, в единствената жена в мисията– тайнствената Дзампиери, в жиголото-подофицер Рене, който трагично се разминава със своя катарзис и във всички други малки и големи образи, които създават удивителната плътност на романа.

Роман, който между впрочем следва веруюто на Чърчил, че „войната в по-голямата си част представлява каталог на грубите грешки“. Лейтенант Алесандро Еджито дълго ще прехвърля в съзнанието си онзи момент, в който едно негово решение изпраща на сигурна смърт част от подчинените му, дълго ще търси утеха за раздраната си съвест и прошка от онези, чиито близки е отнел. Но грешките понякога се заплащат с изпитанието да трябва да ги повториш. Особено на война…

Паоло Джордано„Човешкото тяло“ със сигурност ще ме върне и към първия роман на Паоло Джордано, издаден в България – „Самотата на простите числа“. Навярно и него съм пропуснала заради анотацията, но вече си знам от първа ръка колко увлекателен разказвач е Джордано.

Ако сте пропуснали още от стойностните книги, излезли у нас от началото на годината и представени от Маргарита Бойчева за delo.bg, може да наваксате в следните статии:

Калуня-каля – хапче против забравата;

„Гръцко кафе“ – необходимата доза смелост;

Лидия Димковска: „Стига толкова барут за бурето на Балканите“;

Още веднъж за Емил Конрад;

Крещящото мълчание на Борис Христов;

Безразборният сладкодумец Людмил Станев;

Помирението „Във времена на гаснеща светлина“.

Показана е 1 от 1 страници


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg