Добромир Банев: Непростимите неща в любовта са онези, които оставят синини в душата

0

На пазара е „Любов до синьо“ – новата стихосбирка с интимна лирика на Добромир Банев (ИК „Персей“). Поетът юрист е събрал нова колекция от спиращи дъха строфи за най-красивото чувство в този свят – любовта. Премиерата е на 13 февруари от 18.30 ч. в централното фоайе на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. За читателите на delo.bg авторът на „Любов до синьо“, който в края на януари отбеляза своя 50-и юбилей даде кратко, но съкровено интервю въз основа на възлови моменти от заглавното стихотворение. 

„Болят най-простите неща“, а кои са непростимите неща в любовта?

– Онези, които оставят синини в душата. Когато се погледнеш в огледалото, тези белези винаги са видими. Въпросът обаче е в това да можеш да простиш, тъй като не можеш да забравиш. Аз трудно бих простил изневярата. Вероятно съм прекалено честолюбив, но любовта е за двама, в нея място за трети няма.

Добромир Банев

Обичал ли си „до припадък“ и как изглежда любовта „до синьо“?

– Разбира се, че съм обичал по този начин. Не ти ли се е случвало в 11 по обед да ти се свие стомахът, когато си помислиш, че до вечерта остава цяла вечност?! Да има с кого да си пиеш виното мълчейки, е най-голямото щастие. Трябва да обичаш до посиняване, когато си се врекъл на някого. В това се състои смисълът на живота – да го живеем, споделяйки и радостите, и болките. А любовта определено не е само „цветя и рози“.

Омразата, както и любовта е изгарящо чувство, но възможно ли е да „се намразваме до вечност“?

– Аз лично не съм в състояние да мразя. Но мога да изпитвам безразличие до вечност, ако си злоупотребил с доверието ми, с добротата ми, с приятелството, което съм ти дал… Няма ли уважение, няма и ответ. Така виждам нещата.

Кредото на 50-годишния мъж ли е „Най-истинската истина е моя“?

– Не. Най-истинската истина е онази, която не се интересува от декларации, лозунги и присвояване. Истината е това, което ни държи безсънни, радостни или тъжни. Тя се осъзнава със сърцето, не с ума и думите.

В „нелепата среда, която припознаваме за своя“ освен за любов, за какво друго има място?

– За хората, които по някакъв начин са станали част от твоето общество. „После вратата захлопва“, както пише Емили Дикинсън. Най-трудно е да се справиш с хората, с които си останал затворен зад тази захлопната врата. Но аз мога да скачам през прозорци, пробвано е. Винаги има начин да се спасиш, въпросът е да знаеш какво искаш и да не забравяш в какво вярваш.

„Любов до синьо“

Най-простите неща така болят!
Любов до синьо. Обич до припадък.
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.

Играем роли в евтин водевил,
където се намразваме до вечност.
Обноските ни предполагат стил,
изгубен със самата ни човечност.

Но именно в нелепата среда,
която припознаваме за своя,
крещим безумно между „не“ и „да“:
„Най-истинската истина е моята.“

Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.
Болят най-простите неща, болят!
Любов до синьо. Живи – до припадък.

Добромир Банев

снимка за заглавния колаж: Валентин Иванов-sValio

Показана е 1 от 1 страници
          


Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!



Коментирай в Delo.bg