Полет с жирокоптер в края на едно синьо лято

Тези дни не харесвам синоптиците и техните твърдения: „Лятото си отиде”, „Край на хубавото време” и т.н. Нима лятото може да се изпари толкова бързо? Не, моето лято ще продължи и причината е проста – направих така, че да имам предостатъчно спомени, с които да удължа гаранцията на любимия сезон. Освен традиционните море и планина успях да изпитам ново и силно усещане. Летях с жирокоптер над Черно море (малък двуместен хеликоптер с ротор, който повдига самата машина и не се задвижва от двигателя, а от въздуха).

Излетяхме от малката писта на летището в Приморско в ранната лятна утрин. Препоръчително за такъв полет с отворено летателно средство е да имате дебела дреха. Аз бях с тениска и къси панталони. Хладният морски вятър бързо доотвори все още сънените ми очи. Гледката се сменяше динамично. Първоначално се наслаждавах на гънките на най-югоизточната  и най-мистична планина – Странджа и Дяволската река, проправяща си път към морето.

Дори познатите ми места изглеждаха различно от високо. Летяхме на около 300 метра над земята. Скоро се появи и синият цвят във всичките му нюанси. Разкри се морето, плажовете, рибарските лодки, влезли навътре за своя улов. Попивах жадно всяка картина с вълнението на дете, което вижда морето за първи път. От такава позиция и летателно средство за мен беше наистина първи път.

Доста бързо прелетяхме над много от южните ни курорти – Приморско,  Китен, Лозенец, Царево. Морската вода изглежда незасегната от човешката дейност. Дори презастроените петънца земя ми се струваха малки на фона на голямото синьо море. И както екскурзоводите в пещерите, така и аз откривах най-причудливи форми на черноморския бряг.

Полетът продължи около 40 минути. Сториха ми се десетократно повече. Кацането беше гладко и благополучно. След полета всичко ми се струваше по-цветно. Слънчогледите около малкото летище сякаш се смееха и радваха в тон с моето приповдигнато настроение. Зарекох се да летя отново над морето. И не само  – обещах си да го опозная, да се гмуркам в него, да видя потънали кораби, да науча много истории и легенди за него.

Сега, около месец след полета, мога отново да се върна в небето. Прехвърлям снимките на компютъра и телефона си и се връщам в онази цветна емоция.

Авторът на текста и снимките Златимир Йочев след полета с жирокоптер

Може би фактът, че събрах няколко свои страсти направи всичко това незабравимо. Любовта към морето, с което съм израснал, жаждата за нови екстремни усещания и приключения и радостта от снимането и фотографията. Позволявам си да перифразирам класиката: „Човек е толкова голям, колкото високи са мечтите му”. Мечтайте високо и цветно, напук на времето.